Тес бързо изкачи стълбището и вратите моментално се разтвориха пред нея от двамата стражи, застанали на пост.
— Коя е тази Вайян?
— Природена сестра на Гален.
— Не знаех, че има сестра — всъщност, защо ли трябваше да се учудва, след като вече й бе станало ясно, че не знае почти нищо за съпруга си.
— Майката на Гален умряла, когато той бил на дванадесет години и скоро след това баща му се оженил повторно. Вайян е единственото дете от този брак — обясни й Саша и я поведе бързо по блестящия коридор. Крачеше някак нетърпеливо. — Убеден съм, че Вайян много ще ти хареса.
Тес направи гримаса.
— Аз като че ли трудно се сприятелявам с жени. Намират ме прекалено смела.
— И има защо — усмихна се Саша. — Не са много дамите, които предпочитат конюшните пред балните салони, но Вайян няма да имаш проблеми.
— Обича ли ла язди?
— Не, малко е плаха с конете, но това няма значение.
Тес го погледна недоверчиво. Не можеше да си представи да проявява приятелски чувства към някого, който не обича животните.
Като видя израза на лицето й, той се засмя.
— Сериозно ти говоря.
Саша спря пред една врата, украсена с дърворезба, отвори я и се отстрани, за да й стори място да влезе първа.
Посрещна ги дребна тъмнокоса жена, облечена в дълга синя роба. Учтиво се поклони на Саша и страните й се изчервиха.
— Добре дошъл, господарю — каза тя, след което се обърна към Тес и нежно й се усмихна. — Откакто Гален изпрати известие, че се връща, аз с нетърпение очаквах този момент. Добре дошла, Мейджира.
От Вайян Бен Рашид се излъчваше топлота. В големите й черни очи искреше добрина, а красивите черти на лицето й бяха одухотворени.
— Името ми е Тес — усмихна се в отговор Тес. Човек не можеше да не се усмихне на Вайян. — Аз също бих чакала с нетърпение да се запозная с теб, ако знаех, че съществуваш. Но никой не благоволи да ми каже.
Вайян се усмихна още по-широко.
— Ти си много пряма. Искреността е прекрасна добродетел. Аз съм прекалено ограничена от етикецията, за да си позволя да говоря така откровено като теб.
Тес избухна в смях.
— Някои хора го наричат грубост, а не прямота.
— О, не! — прекъсна я Вайян. Изглеждаше разстроена. — Не ти, а аз бях груба. Не исках да се изразя така нетактично. Исках само…
— Зная — отвърна Тес и вдигна ръка, за да я спре. Това първо впечатление за достойнството на Вайян не й даде възможност да осъзнае, че сестрата на Гален едва ли беше по-голяма от нея. Питаше се дали момичето изобщо знаеше какво значи грубост. — Аз само се пошегувах. Такава съм си — тя се обърна към Саша, който гледаше в захлас сестрата на Гален. — Нали, Саша?
— Какво? — попита той, откъсвайки поглед от лицето на Вайян. — Да, ти винаги си била дръзка.
Очите на Тес се разшириха от изненада. Никога не беше виждала такова изражение върху лицето на Саша, а страните на Вайян отново бяха станали аленочервени.
— Позволи ми да те настаня — каза Вайян и сведе очи. — Ако моят господар Саша бъде така добър да ни остави сами…
Саша се намръщи и кимна.
— Ще се видим утре сутринта, Тес — каза той, обърна се на пети и излезе от стаята.
Щом вратата се затвори след него, Вайян въздъхна с облекчение.
— Сега можеш да се изкъпеш, докато ти намеря какво да облечеш.
— В куфарите ми има достатъчно рокли.
Вайян поклати глава, като плесна с ръце, за да извика прислугата. След това прекоси бързо стаята и отиде до един гардероб, инкрустиран с перли.
— Гален ми нареди да ти дам някои от моите дрехи. Желанието му е по-късно той сам да ти избере нещата.
Шифонената роба с високо деколте, която Вайян подаде на Тес, беше дълга, украсена със сребро Падаше върху малката й фигура, без да прилепва никъде, и я обгръщаше изцяло.
Вечерта, когато влезе в стаята, Гален я огледа и кимна одобрително.
— По-добра е от моята риза — отбеляза кратко той. — Утре ще се погрижим и за останалата част от гардероба ти.
— Изненадва ме, че се вълнуваш от такава дреболия. Дамската мода не би трябвало толкова да те вълнува.
— Винаги съм смятал, че малките подробности могат изведнъж да се превърнат в досадни неудобства, ако не им се обърне достатъчно внимание — леко се усмихна той. — Облеклото на моята съпруга е от изключителна важност за мен.
— Дори когато я криеш от хората ли? — иронично попита Тес.
— Аз сам ще се погрижа за теб — каза той, прекоси стаята и се отправи към дивана. — А и обстоятелствата сега се промениха.
— В какъв смисъл?
— Вече не сме обградени от мъже — настани се върху възглавниците пред ниската масичка, която слугите бяха отрупали с прибори от фин порцелан и чаши, украсени със скъпоценни камъни — Тук стените са дебели, а не както в шатрата — продължи той и я погледна право в очите. — Аз съм егоист и не желая друг освен мен да чуе виковете ти.