— Аполон! — извика тя и коленичи на земята, но кучето не й обърна внимание и се хвърли с безумна радост към Гален.
— Легни долу! — протегна ръка Гален и кучетата веднага замръзнаха на местата си. Само опашките им продължиха лудо да се въртят. Гален погледна разочарованото лице на Тес и промърмори: — Не гледай така! Те са само кучета!
— Зная — опита да се усмихне тя с треперещи устни и преглътна напиращите в очите й сълзи. — Не биваше да очаквам че ще ме помнят, но в манастира бях свикнала да мисля за тях… Ще трябва отново да се сприятеляваме.
— Нещата се променят, Тес — каза нежно Гален. — И нищо не е вечно.
Тя се изправи на крака и изтупа костюма си.
— Явно те много те обичат. Сигурно си се отнасял добре с тях.
— За бога, никога не съм искал да те лиша от обичта им!
— Разбира се, че не си искал. Познавах ги, когато бяха мънички кутрета, и пропуснах годините на тяхното израстване — тя се усмихна широко. — Разбирам, че не могат да ме помнят.
Той промърмори нещо под носа си и добави мрачно:
— Но въпреки това те боли! Трябваше да предположа!
— Ти не си пророк. Откъде можеше да знаеш, че така глупаво ще реагират животните? — тя се наведе и с голяма нежност докосна копринената козина на Дафне.
— Колко глупава бях… — Тес спря, тъй като кучетата изведнъж се обгърнаха и хукнаха надолу по пътеката към мъжа, който се приближаваше откъм къщата.
— Кой е този?
Беше Калим… но не свирепият, строг Калим, когото тя познаваше. Двете кучета се хвърлиха към него в радостна възбуда и той се засмя като момче.
Тес настръхна:
— Какво прави той тук?
— Той живее тук. Това е къщата, която му дадох преди шест години, когато го доведох от хълмовете след смъртта на баща му.
— Значи това момче е Калим!? — Тес беше удивена от обичта, с която той се отнасяше към кучетата. — Никога не бих допуснала.
— Той много добре осъзнава отговорността си. Беше принуден да стане мъж, преди да излезе от момчешката си възраст.
— Ти харесваш ли го?
Гален кимна:
— Харесвам го и го разбирам. Аз бях само на седемнадесет години, когато баща ми умря и станах шейх на Ел Заланд — започна той и закрачи по пътеката към Калим. — Сгрешихме, че дойдохме тук. Хайде да поздравим Калим и да се махаме.
Все още усмихнат, Калим вдигна глава и погледна Гален.
— Сетих се, че си ти. Аполон изхвърча от къщата като… — видя Тес и спря. Усмивката му помръкна и той се поклони студено: — Мейджира.
Побиха я студени тръпки.
— Как сте Калим? Трябва да ви благодаря, че сте били толкова добър с Аполон и Дафне.
— Не беше добрина, Мейджира. Аз просто ги обичам — отново се обърна към Гален. — Ще имаш ли нужда от мен през следващите няколко дни? Ако не, бих искал да отида на хълмовете да посетя чичо си.
— Иди, но внимавай. Тази сутрин пристигна известие, че нападенията по границата със Саид Абаба са зачестили.
— Аз винаги внимавам — топло се усмихна той и потупа кучетата. — Както ти си ме учил, господарю. До края на седмицата ще се върна с подробно описание на нападателите — той се поклони на двамата поотделно и забърза нагоре по пътеката към къщата.
Гален го наблюдаваше загрижено.
— Не ми се искаше да го пускам сам.
— Ти наистина го обичаш! — смаяна каза Тес.
— И аз имам чувства — иронично се усмихна той, хвана я за лакътя и я поведе към портата през градината. — Привързан съм към Вайян, към Саша, към Калим и към много други хора, които не познаваш.
— Но Калим изглежда… — в последния момент тя замести грубата дума, която напираше на езика й — студен.
— Не е студен. Ти просто не го разбираш.
— Няма и да мога. Той не ме харесва.
— Права си.
Тес се изненада, тъй като очакваше да я опровергае, както бе направил Саша.
— Защо? Защото се ожени за мен ли?
— Отчасти, да — отвърна той и отвори портата. — Но основното е, защото си от Запада.
— Не разбирам.
— Бил е извън Седикхан и знае какво влияние оказва Западът.
Тя сключи вежди в недоумение.
— Върху теб ли?
— Не, не върху мен — отговори той и я повдигна на седлото. — Преди да умре, доведената ми майка пожела Калим да се ожени за Вайян. Женитбата им е определена за следващото лято.
— Вайян? Съгласна ли е?
Той присви устни и скочи върху гърба на Селик.
— Нямаше да разреша, ако не беше така. Ти продължаваш да ме смяташ за тиранин. Някои от старите обичаи са много добри, но аз нямам намерение да ограничавам Вайян повече, отколкото Дафне и Аполон.
— Къде отиваме сега? — попита тя, като се опита да се изравни с него.
— Връщаме се в двореца — отвърна рязко той. — Направих грешка, но ще я поправя.