Дорестата кобила блестеше като златна на слънчевата светлина сред ограденото пасбище.
— Казва се Павда — каза Гален и потупа кобилата по муцуната. — Възсядана е само от конярите, които я обяздиха. Преди известно време мислех да я подаря на Вайян, но тя се страхува от нея.
— Страхува се от този ангел? — удиви се Тес и се приближи до Гален. — Но защо? Погледни очите й! Всеки би разбрал, че е кротка като агънце.
— Опитай се да обясниш това на коняря, който я язди всяка сутрин.
— Очевидно не обича да е затворена — стрелна го тя с поглед.
— Щом толкова й съчувстваш, значи вие двете сте създадени едни за други. Приемаш ли Павда?
Тя погледна тъжно към кобилата.
— Харесвам Вайян и не бих искала да й отнема тази красота.
— Не можеш да й отнемеш нещо, което никога не е притежавала.
— Не мога да повярвам! Наистина ли ми я подаряваш? — страните на Тес се изчервиха от вълнение Тя протегна ръка и погали кобилата по муцуната. — Значи ще бъде моя!
— Не беше ли това част от нашата сделка?
— Да, но баща ми… — тя спря. — Все забравям, че не обичаш да те сравнявам с него — Тес нетърпеливо махна с ръка. — И двамата добре знаем, че малко мъже изпълняват обещанията си към жените.
— Това е, защото се чувстваме безпомощни пред някои от техните оръжия.
— Глупости, точно мъжете са тези, които разполагат с цялата власт и сила на света — Тес говореше разсеяно, тъй като цялото й внимание беше насочено към Павда.
— Значи е моя, така ли? Няма ли да си я вземеш?
— Твоя е — нежно отвърна той. — И няма да воюваш, за да спечелиш обичта й. Не е имала и няма да има друга господарка освен теб.
По тялото й се разля приятна топлина.
— Тя е моя! Моя е — промълви Тес. — Може ли да я пояздя още сега?
— Не сега. Утре.
— Но аз искам да…
— Утре — твърдо повтори Гален. — Сега имам да свърша някои неща и нямам време за уроци.
— Уроци ли? — възмутено го погледна тя. — Та аз яздя по-добре от много мъже.
— Яздиш, но на женско седло — Гален я хвана нежно и я насочи към изхода от пасището. — Отсега нататък ще яздиш с двата крака отстрани.
— Като мъж?
— Майка ми беше убита, понеже яздеше странично на седлото. Конят падна и я смаза — мрачно каза Гален. — Няма да те оставя да се качваш върху тези смъртоносни капани, докато все още мога да ти забранявам — засмя се той при изражението на лицето й. — Защо ме гледаш така? Мислех, че обичаш свободата.
— Аз никога… Винаги са ме учили, че жената трябва да язди… — очите й засвяткаха, когато осъзна каква възможност й се предоставяше. — Никога не съм предполагала, че е възможно.
— В Заландан са възможни много неща, които са невъзможни в останалите части на света — усмихна се той, като забеляза сияещото й лице. — Само трябва да се отървеш от стария си начин на мислене.
— Но и ти самият се придържаш към някои от старите обичаи.
— Това е право на избор — отвърна той, без да я погледне. — Съвсем не означава, че непременно трябва да използваме всяка възможност само затова, че съществува.
— Но ти не ми предоставяш възможност сама да избера как да яздя.
— Това е различно.
— Съвсем мъжки отговор. Лишен от всякаква логика — весело се засмя Тес. — Но тъй като ми подаряваш Павда, аз ти прощавам всичко.
— Благодаря — бавно се поклони той. — В такъв случай се надявам това снизхождение да ти позволи да приемеш мнението ми и при избора на твоя гардероб. В два часа следобед търговецът на платове и шивачът ще бъдат в стаята ти.
— О, така ли? — намръщи се тя. — По-скоро бих отишла в конюшнята да се запозная по-добре с Павда.
— Моля те.
Тес сви рамене.
— Добре. Аз наистина имам нужда от дреха за езда. Този костюм е подходящ само за странично седло.
Той се обърна, но Тес успя да забележи беглата усмивка, преминала по устните му.
— Да, язденето е от първостепенно значение.
След като се раздели с Павда, Тес веднага се върна в двореца, за да потърси Вайян, чиито стаи много приличаха на нейните. Имаше обаче едно изключение. Вайян разполагаше с огромна тераса, обградена с бели каменни решетки, обрасли в бръшлян, която се огласяше от множество най-различни по вид и цвят птици, за които бяха засадени специални дървета и храсти. Вратата на тази волиера беше леко открехната, но Тес се спря отвън.
— Вайян?
— Влез, Тес — извика Вайян отвътре. — Храня птиците.
— Ще почакам — Тес надникна внимателно през решетките и видя огромен папагал, кацнал върху изящното рамо на Вайян. — Много ли обичаш птиците?
— О, да! — Вайян повдигна ръка, папагалът литна и кацна върху клона на най-близкото дърво. — Не са ли красиви?