— Приключихме ли вече с отлаганията?
Гален се усмихна.
— Това е другото нещо, което трябва да проверим. Очакването носи известна възбуда, нали?
Тес долови слабия акцент върху думата възбуда. И последната й дреха падна на земята.
— Казах ти, че не съм кучка като Дафне.
— Ако беше, нямаше да стоиш права. Щеше да си на четири крака, а аз щях да проникна в теб и да се движа напред-назад — усмихна се предизвикателно той, когато видя шокирания й израз. — Аз обаче съм по-въздържан.
— Какво искаш от мен?
— Да се възбудиш — каза той натъртено. — Искам да дойдеш при мен, защото ме желаеш толкова много, че не можеш да мислиш за нищо друго.
Стомахът й се сви, а между краката й се събра гореща влага.
— По-добре просто го направи. Това, което искаш, може никога да не се случи. Аз не съм Полин.
— Аз не искам и да бъдеш. Ела тук.
Тя се поколеба, пое си дъх и бързо премина през стаята до креслото му, като спря пред него.
— Ето ме.
— Да — каза той, без да помръдне. Стоеше вперил поглед в гърдите й, които се надигаха и спускаха все по-бързо.
— Сега какво?
— Не си ли спомняш? Ще видим дали материята ще ти е удобна — той разпери черния пояс и го уви около гърдите й. Копринената тъкан беше като хладна милувка върху плътта й. — Така приятно ли е?
— Да.
Гърдите й набъбнаха и зърната се втвърдиха до болка.
— Не е… неприятно.
Още един миг я подържа така — неподвижна, с издути гърди и предлагаща се, след което с премерено бавно движение разхлаби възела и изтегли пояса.
Гърдите й останаха издути и стегнати.
— Това… всичко ли е?
— Не съвсем — очите му искряха, страните му горяха. Той бавно се изправи на крака. — Има още едно място, което трябва да се провери.
Тя си пое остро въздух, когато пръстите му докоснаха вътрешната част на бедрото й.
— Ще яздиш с крака отстрани…
Той обгърна кръста й с ръка, хвана другия край на пояса и го прокара между краката й.
Тес потрепера и вдигна поглед към лицето му.
— Какво…
— Понякога друсането ще бъде бавно и гладко — започна бавно и нежно да движи черния пояс напред-назад, което я накара да усети меките дипли на материята като страстен шепот с най-чувствителната част на тялото си. — Но, тъй като твоят темперамент не е от най-кротките, понякога ще бъде твърдо и бързо — той повдигна пояса и започна да го движи силно нагоре-надолу.
Тя извика, гърбът й се изви и усещането сякаш я прониза. Разбираше, че той внимава да не я нарани, но допира на коприната й причини силна възбуда. Протегна ръце и без да гледа, сграбчи раменете на Гален. Поясът започна да се движи още по-бързо и да изгаря меката й плът. Това беше усещане, което никога преди този миг не бе изпитвала. Тя трепереше задушаваше се, умираше.
— Гален! — зъбите й се впиха в долната устна, когато движението между краката й се ускори. — Това е прекалено…
Поясът бе изчезнал, захвърлен настрани, но сега там бе твърдата му ръка, която я милваше, търсеше я и я галеше.
— Това е всичко — каза той и нежно я положи върху възглавниците на дивана. — Трябваше да го знаеш.
„Какво трябваше да зная?“ — зачуди се тя и вдигна поглед към него. Това чувство можеше да я влуди, да я накара да дращи и да къса! Тес въздъхна.
— Защо?
— Защото искам да си спомняш за мен всеки то някоя гънка от плата на дрехата докосне тялото ти. Исках да го запомниш — той се усмихна мрачно. — Това е една от моите по-скоро варварски, отколкото цивилизовани черти — в усмивката му заблестяха страстни пламъчета. — Убеден съм, че ще го запомниш, нали Тес?
Как можеше да го забрави? Тя все още трепереше, сякаш обхваната от треска, и дишаше на пресекулки.
— Да — прошепна тя.
— И когато яздим, и аз те гледам, ще знаеш, че мисля за това, което току-що направих с теб.
Учестеното й дишане се чуваше съвсем ясно в тихата стая.
— И ще запомниш какво означава да си възбудена — погледна я и страните му се зачервиха, а очите му заблестяха от вълнение. — Мисля, че няма да вечеряме заедно. Имам нужда от време, за да… — той не довърши, а тръгна към вратата. — Утре сутринта в девет ще се видим на двора.
Излезе и затвори вратата след себе си.
Тес трепна, изправи рамене и с решителна стъпка се запъти към Гален.
— Добро утро — постара се гласът й да прозвучи естествено. Мина през двора и се отправи към извора, където стоеше Саид, хванал юздите на конете. — Как е Павда тази сутрин?
— Чудесно — повдигна вежди Гален. — Селик също. Предполагам, че това се отнася и за Аполон и Дафне — направи кратка пауза. — Аз също съм в отлично здраве.