— И на мен.
— В началото мислех, че няма да ми хареса. Повечето хора изглеждат студени. Но аз много обичам Вайян. Допадат ми Юсеф, Саид…
— Калим?
— Как може да ми харесва Калим? Направо се вцепенявам, когато ме погледне — направи гримаса тя. — Не мога да повярвам, че Вайян ще се ожени за него.
— Аз също.
Тес усети дълбока горчивина в гласа на Саша, обърна се и го погледна. Видя изражението на лицето му и очите й се разшириха.
— Саша?!
Той забеляза, че го гледат, и уязвимостта в израза на лицето му внезапно изчезна.
— Не се тревожи за това, Тес. Ще го преодолея.
— Нима обичаш Вайян? — в недоумение поклати глава тя. — Нищо не разбирам. Та вие сте съвсем различни:
— Може би точно заради това тя така привлича. Изглежда, подобието в характерите не е задължително условие за силната страст — сви рамене той. — Всичко, което зная, е, че ми бе достатъчно да я погледна само веднъж и да се почувствам по-спокоен и по-улегнал отвсякога.
— Ти — спокоен?!
— Може би винаги съм се стремял към това.
Тес го погледна недоверчиво. Никога не си беше представяла Саша спокоен, но коя беше тя, за да знае какво би доставило удоволствие на непостоянния й братовчед.
— Тогава трябва да я имаш — каза Тес — Какво може да ти попречи? Ти си много по-привлекателен от онзи намръщен Калим.
Саша се разсмя.
— Според теб всичко изглежда много лесно.
— Но то е лесно. Трябва само да помислиш как да го постигнеш. Гален не би имал нищо против.
— Да, но Вайян ще има.
Тес нетърпеливо махна с ръка.
— Ще променим решението й.
— Не можеш да промениш природата по свой вкус, немирнице.
— Но можеш поне да опиташ. Вайян е мила и умна — тя се намръщи. — Липсва й независим дух, но ще се опитам да й внуша това качество, докато ти си в Тамровия.
Той поклати глава.
— Не се занимавай с нея, Тес.
— Но аз искам да ти помогна — възкликна тя и усети, че сълзи опариха очите й. — Аз много те обичам, Саша.
— И искаш да промениш света заради мен? — Саша протегна ръка и нежно докосна светлата къдрица върху слепоочието й. — Вайян е част от този свят и нейните корени са тук.
— А ти не принадлежиш ли също на него?
Саша уморено поклати глава.
— Аз не съм се родил в Ел Заланд, а хората тук не приемат чужденците с отворени обятия. Аз не принадлежа на никой свят.
Тес почувства странна болка.
— Ти си принц на Тамровия.
— Което не означава нищо в Ел Заланд. Тук Калим е много повече от мен — той се наведе и я целуна. — Тръгвам след час. Когато пристигна в Белажо, ще ти изпратя известие. Всичко хубаво, Тес.
— Нека Бог бъде с теб!
На прага Саша спря и я погледна.
— И стой далече от кулата.
Когато Саша излезе, тя се разтрепера. Нямаше намерение да се занимава повече с тази мрачна и тайнствена кула. Нека Гален запазеше своите тайни и спомени. Щеше да остане тук за кратко време и нямаше желание да събаря бариерите, които той бе издигнал срещу нея.
Но пък и нямаше никому да навреди, ако покажеше на Вайян какъв прекрасен съпруг може да бъде Саша.
Саша и съпруг! Тя се усмихна при мисълта, колко различни бяха тези два образа.
И все пак, ако Вайян бе жената, която нейният необуздан братовчед желаеше, Тес трябваше да му помогне да я спечели.
ШЕСТА ГЛАВА
Час по-късно Тес чу мъжки гласове и тропот на копита върху плочите отвън. Излезе на двора и видя около тридесетина мъже на коне и Саша, който тъкмо излизаше от конюшнята. Гален подкара Селик към нея.
— И ти ли заминаваш? — попита тя, опитвайки се да прикрие изненадата и разочарованието си. — Защо не ми каза?
— Не обичам сбогуванията. Вземам Саид със себе си, но помолих Калим да ти предаде бележката по-късно.
— Колко мило.
— Ще пътувам само до границата — измърмори Гален. — Не ми харесва онова, което ми каза Калим, когато се върна от хълмовете. Саша отива в Тамровия по моя молба и аз съм длъжен да му осигуря безопасно преминаване през земите на Тамар.
— Не е нужно да ми обясняваш. Не споря с теб. Ще се радвам да остана сама — каза тя и вирна брадичка. — Помислих си само, че щеше да е учтиво, от твоя страна, лично да ми съобщиш.
— Казах ти, че не обичам сбогуванията.
— Нито пък проявите на уважение — гласът й леко затрепера и тя направи пауза, преди да продължи. — Ние всички трябва да правим неща, които не ни харесват. Аз например защо съм в Заландан?
— За да ме тормозиш и измъчваш, така ли? Чудесно. Аз бях неучтив, но не съм искал да те обидя. Ще ми пожелаеш ли приятно пътуване?
— Разбира се. Приятно и успешно пътуване, господарю.
Той потрепера, сякаш го прониза леден вятър.