По дяволите, наистина не може! „Точно сега обаче, тя ужасно ме гнети“ — мрачно си помисли той. Каквото и да е, все пак очакването отиваше към своя край. Когато се върнеше в Заландан, щеше да задоволи глада си, който бе поддържал цял месец.
Той направи усилие и отстрани Тес от мислите си. На следващия ден щеше да поеме обратно към Заландан, но колко много път го чакаше, докато… докато отново застанеше пред Тес…
Някой я следеше!
Тя зави зад ъгъла и ускори крачка. Беше време за вечеря и улиците на Заландан бяха безлюдни. Входовете на магазините от двете страни на улицата приличаха на мрачни пещери. Обзе я лошо предчувствие. Може би грешеше за стъпките, които я следваха, ускоряваха се или се забавяха в такт с нейните. Защо пък трябваше да я следят? Ръката й инстинктивно посегна към златния медальон на шията й. Въпреки че и в Заландан имаше негодници, през последните няколко дни тя бе установила, че спокойно може да се движи из града, без да се страхува от никого. Медальонът! Сигурна бе, че той я пази. Той бе като невидимо оръжие. Оръжието на Гален.
Но от три дни Гален го нямаше. Може би нейният преследвач се интересуваше повече от златото, отколкото от предупреждението, което медальонът…
— Спри!
Гласът бе мъжки и прозвуча грубо и настойчиво.
Сърцето й подскочи тя хукна да бяга.
— Мейджира!
Тес с облекчение осъзна, че този глас й бе познат. Обърна се и видя един висок мъж, който крачеше към нея. Беше Калим.
— Изплашихте ме, Калим. Не очаквах… — треперейки, си пое дъх тя и гордо вдигна глава, като видя суровия израз на лицето му.
— Не трябва да се разхождаш сама по улиците.
— Нищо лошо не ми се е случило.
— Докато господарят го нима, аз отговарям за твоята безопасност… и за твоето поведение… — сви устни той. — Отсега нататък няма да напускаш двореца.
Обзе я гняв.
— Ще ходя където си поискам.
Калим се усмихна.
— Ти искаш да отидеш в къщата на Юсеф Бенардон, нали?
Очите и се разшириха от учудване.
— Шпионираш ли ме, Калим?
— Само изпълнявам дълга си към господаря — отвърна той и направи пауза. — Изненадах се, когато конярите ми казаха, че откакто Гален е напуснал града, не си извеждала Павда.
— И затова днес реши да ме проследиш, така ли?
— За да те предупредя и да те предпазя — кимна той. — Първо си помислих, че отиваш в някой магазин или на пазара, за да си купиш дрънкулки.
— И защо си помисли точно това?
— И аз това се питам, след като вече имам предвид що за човек си ти. Западните жени рядко напускат безопасния дом на съпрузите си заради някакви невинни прищевки.
Тя се вгледа в лицето му.
— Какво искаш ла кажеш?
— Мисля, че се досещаш.
— Кажи го.
Калим се усмихна.
— Юсеф е млад и силен като бик. Жените винаги са го харесвали.
— Продължавай.
— Господарят е далече, а жените от Запада не обичат да остават без удоволствия.
— Струва ми се, че ти знаеш твърде малко за жените от Запада — разгорещено каза тя.
Усмивката му се стопи.
— Зная достатъчно, за да не позволя приятелят ми да бъде опозорен пред очите на хората от Ел Заланд. Повече няма да припариш до къщата на Юсеф.
— Ще ходя където си поискам.
— Иди още веднъж там и ще го намериш мъртъв.
Очите й се разшириха от ужас.
— Какво?
— Не мога да те докосна без разрешението на господаря, но иначе властта ми е неограничена. Аз мога да убия Юсеф… — направи кратка пауза, след което добави — както всеки, който е заплаха за Гален.
Тес го погледна с недоумение.
— Само защото го посетих в къщата му?
— Защото прекара последните три следобеда насаме с него. Вярвам, че си била предпазлива, но ако това продължи, целият град ще разбере и господарят ще бъде опозорен.
— И един човек трябва да умре, за да се предотврати това, така ли?
— Тук изневярата не се приема както в твоята страна! — очите му блестяха върху суровото лице. — Гален няма да търпи такова нещо. Той ти дава твърде много свобода, но няма да ти разреши да бъдеш с друг мъж.
Разтреперана, Тес си пое дъх и се опита да потуши надигащия се в нея гняв.
— Обиждаш ме!
Той хладно я погледна.
— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че винаги съм била вярна на съпруга си?
— Лъжите излизат много лесно от устата на западните жени.
— Глупости! — вдигна ръце тя. — Отказвам да си губя времето с такива мръсни клевети!
Тя се обърна и бързо се отдалечи нагоре по улицата.