— Няма да ходиш повече в къщата на Юсеф — извика Калим след нея.
— Ще направя това, което аз реша — отвърна тя и му хвърли свиреп поглед. — Няма да ти позволя да се месиш в моя живот, разбра ли?
— Още веднъж иди при него и ще ти изпратя главата му в кошница.
Тя го погледна изумена. Тръпки полазиха по гърба й. За първи път си даде ясна сметка, че той щеше да изпълни заканата си.
— Ти си истински дивак и нямаш капка съвест.
— Само понякога — усмихна се той. — Но те предупреждавам, че още от детинство моят учител е Гален. В сравнение с него, когато е разгневен, аз съм направо кротък.
— Тук ли е? — Тес се втурна по терасата, а погледът й се отправи към сянката под едно от дърветата. — Върна ли се?
— Още преди час — отвърна Вайян, която тъкмо излизаше от волиерата, и доволна усмивка грейна върху лицето й — За трети път Тес!
— Ти даде ли им зрънцата?
Вайян кимна.
— Веднага щом кацна до Роксан.
— Само преди час, така ли? — намръщи се Тес. — Не е постигнал добро време. Пуснах го от покрива на Юсеф преди повече от два часа. Сигурно доста се е лутал.
Вайян се усмихна.
— Какво значение има? Невероятно е, че изобщо е намерил пътя за вкъщи.
— Не е невероятно. Това е инстинкт — сви рамене Тес. — Но може би храната, която го очаква, ще го накара да се връща по-бързо. Графът казваше, че в това се крие тайната на обучението — тя пак се намръщи. — Започвам да си мисля, че гълъбите са много глупави. Къщата на Юсеф е само на един час път оттук. Та аз успях да стигна пеш почти преди него.
— Пеш ли? — очите на Вайян се разшириха. — Ти си вървяла пеш през града?! Знаеш, че това е недопустимо! Аз никога не бих…
— Бях в пълна безопасност — Тес изруга наум бъбривия си език. Нямаше никакво намерение да казва на Вайян, че не е излязла с Павда в града. И без това Вайян достатъчно се тревожеше, че Тес ходи насам-натам без разрешението на Гален. Не биваше да я дразни допълнително. — Първия път, когато отидох с Павда до къщата на Юсеф, Александър сякаш се изплаши от поклащането на седлото Твърде много време ми отне, докато успея да го успокоя и да го пусна.
— Добре, но…
— Мисля, че Александър е готов за по-дълъг полет — прекъсна я бързо Тес.
— Какво си наумила? — уморено я попита Вайян. — Та нали къщата на Юсеф е почти до портите на града?
— В такъв случай, ясно е, че трябва да излезем извън портите на града — възбудено отвърна Тес.
— Не! На жените е абсолютно забранено да излизат от градските порти.
— Гален често ме водеше на езда извън града.
Вайян се намръщи.
— Знаеш, че дори и с охрана не би ти разрешил да излезеш без него. До завръщането на Гален ще трябва да се задоволим с къщата на Юсеф. Тогава може би ще успеем да го убедим…
— Да го убедим ли? — Тес направи недоволна гримаса. — Тази дума е прикрит израз на молба и оставя горчив вкус в устата ми.
— Гален е много снизходителен към теб. На никоя друга жена не е позволявал такава свобода — сериозно каза Вайян. — Трябва да разбереш, че не е прието жените да яздят надалеч с мъжете си, а още по-малко без тях. Сигурна съм, че Гален търпи доста критики заради поведението си спрямо теб.
— Изглежда обаче, че това не го засяга.
— Свикнал е да воюва — отвърна Вайян. — Откакто баща му умря, той непрекъснато се опитва да въведе в Заландан всичко, което е хубаво, от Запада. Много хора са недоволни, че се променят старите обичаи.
— Като Калим, например.
— И като мен.
— И ти ли?
Вайян кимна.
— В това отношение двамата с Калим си приличаме. Смятам, че старите обичаи са добри и има смисъл.
— Има смисъл да бъдеш затворница в тази стая както твоите птици в клетките, така ли?
— Техният затвор е красив и те никога няма да узнаят що е глад.
— А свободата?
В очите на Вайян изведнъж се появиха весели пламъчета.
— Нали и Александър позна свободата, откакто го пусна в простора?
— Но дори и тогава ние пак го принуждаваме да се върне в клетката заради храната, с която го подкупваме — поклати глава Тес. — Ако не беше толкова глупав, щеше да литне на свобода и сам да се грижи за себе си.
— Но тогава нямаше да имам птици, които да пренасят съобщенията ти.
— Така е — отвърна Тес. Внезапно си спомни неотдавнашната среща с Калим и се намръщи. — Ти изобщо не приличаш на Калим. Той е като един див звяр.
Вайян повдигна вежди.
— Изглеждаш недоволна от него. Разстроил ли те е с нещо?
Тес не смееше да й каже за спречкването си с Калим.
— Просто не ми харесва — тихо каза тя.
— Понякога е доста суров, но това си има своите причини. Израсъл е в едно от дивите погранични племена и през целия си живот не е познавал друго, освен битки и кръвопролития… Но когато иска, може да бъде много мил.