— Калим е много скучен. Постоянно е намръщен, изнася досадни лекции и мисли единствено за задълженията си — погледна я Тес и добави: — Саша никога не е досаден.
Вайян се изчерви и сведе поглед.
— Разбира се, той на никого не би досаждал.
— Също така може и да бъде мил — добави Тес въодушевено. — Когато му се удаде възможност.
— Ти го познаваш по-добре.
— Той е и красив. Всички жени смятат, че Саша е изключително красив.
— Много е красив — съгласи се Вайян, прекоси терасата, отиде до парапета и се загледа към хълмовете над града. — Защо говориш за Саша, Тес?
— Защото той те обича.
— Зная.
— И ти го обичаш, нали?
— Той ме кара да се вълнувам — прошепна Вайян и ръцете й се вкопчиха в перилата. — Това много ме безпокои.
— Ще бъдеш много по-щастлива със Саша, отколкото с Калим. Той ще ти даде свобода.
— Казах ти, че свободата няма голяма стойност за мен.
— Но трябва! — сериозно каза Тес. Ако знаеш колко хубаво е да си…
— Не искам да говориш повече по този въпрос. Това ме разстройва.
Тес бе сигурна, че е постигнала напредък, и се изкушаваше да продължи, но реши, че засега бе достатъчно.
— Е, добре. Аз просто ти желая само доброто.
Вайян се обърна към Тес и огромните й очи заблестяха като брилянти.
— Надявам се, че не съм те обидила, като ти казах, че не желая да продължим този разговор. Аз много о държа на теб.
— Наистина ли? — изненадана попита Тес. — Аз си мислех, че се отнасям доста властно към теб. Понякога те подвеждам според моите прищявки.
— Подвеждаш ли ме? — Вайян се засмя и поклати глава. — Сякаш съм завързана с въже зад Селик и той е поел в галоп. Това ми дойде наум, като ми каза, че ме подвеждаш. Не, аз нямам нищо против. Открих, че откакто ти дойде в Заландан, животът ми стана много по-интересен.
Тес не можа да устои на изкушението да не подхвърли още един намек.
— Саша е много по-интересен, отколкото аз някога съм успявала да бъда. Искаш ли да ти разкажа?… — тя срещна укорителния поглед на Вайян, спря и се усмихна срамежливо. — Е, вярно е, че не съм живяла достатъчно, за да се сравнявам със Саша, но все пак смятам бързо да го настигна — усмивката и се стопи и тя продължи колебливо. — Никога преди не съм имала жена за приятел, но теб те смятам… — направи пауза, след което продължи на пресекулки. — Това е… ако ти харесва… ако нямаш нищо против да бъдеш…
— Но разбира се, че сме приятелки — възкликна Вайян и лицето й засия от радост. Приятелки и сестри. Още щом те видях, разбрах, че ще стане така.
— Колко… си проницателна — Тес се обърна и се загледа в залязващото слънце зад хълмовете. Гърлото й се сви и тя дрезгаво промълви: — Аз никога не съм сигурна в нищо и в никого. Само се надявам… — прокашля се тя и добави: — Сега да помислим за следващия полет на Александър.
Вайян се намръщи.
— Мисля, че се разбрахме да бъде от къщата на Юсеф.
— Не. Струва ми се, че доста се натрапихме на Юсеф — Тес внимателно избягваше да срещне очите на Вайян. — Мисля, че може да му създадем неприятности, ако продължим да използваме неговия покрив.
— Неприятности ли?
Тес изведнъж си представи окървавената глава на Юсеф, поднесена й в плетена кошница.
— Дори може би… ужасни. Утре ще изпратя съобщение, че няма повече да използваме покрива му.
Щеше също да добави, че за него ще е много по-добре да напусне Заландан до завръщането на Гален. Тес извърна поглед към Александър.
— Ще го оставим да си почине няколко дни и след това ще му възложим по-трудно изпитание.
— Какво изпитание? — попита Вайян. — И откъде ще го пуснем, щом няма да използваме къщата на Юсеф?
— Ще видим — избегна отговора Тес. В момента нямаше намерение да разкрива новия си план. Вайян можеше да бъде много упорита, когато ставаше въпрос за общоприетите норми на поведение в своята страна. Тес възнамеряваше да я подготви през следващите два дни с помощта на различни намеци и забележки. Погледна към хоризонта. От това разстояние не беше в състояние да види наблюдателната кула, но не й беше нужно. Можеше да си я представи — висока, внушителна и тайнствена, дава ща й знак както първия път, когато я видя. — Сигурна съм, че ще ми се случи нещо интересно.
Калим посрещна Гален пред портите на града.
— Върнахте се много бързо, господарю.
— Достатъчно бързо — отвърна Гален, погледна към двореца и почувства туптене в слабините, придружено от изблик на радост. Търпение! Остава още малко, каза си той. — Яздихме непрекъснато. Всичко наред ли е?