Выбрать главу

Но нима за който и да е мъж? Гален стисна зъби и хвана още по-здраво юздите.

Трябваше да запази хладнокръвие. Да бъде спокоен и разумен. Да й даде възможност да му обясни.

Господи, надяваше се да се въздържи от удари!

Той излезе през градските порти и обърна Селик към хълмовете.

Тес внимателно вдигна Александър от клетката.

— Хайде, момчето ми, правили сме това и преди. Трябва просто да го повториш — тя се изправи, наведе се от прозореца и подхвърли гълъба във въздуха.

Александър запляска със сивите си криле, а миниатюрните звънчета, закрепени на краката му, весело зазвъняха. Издигна се в небето, грациозно описа кръг и се отправи на запад.

— Не в тази посока, глупчо! — измърмори Тес, докато наблюдаваше как птицата отлита далеч от кулата. — Летиш към Саид Абаба. Кой ще ти даде зрънца там?

Гълъбът се понесе надалеч от кулата и от… Заландан.

Тес се облакъти на перваза, подпря брадичката си с ръка и се намръщи, загледана в бързо отдалечаващата се птица, която съвсем недвусмислено се бе насочила към границата.

— Много добре, сам ще разбереш.

Но, господи, кой можеше да каже колко време щеше да е нужно на тази глупава птица, за да открие грешката си?! През това време тя трябваше да остане в кулата, в случай че гълъбът се върнеше, вместо да се отправи за вкъщи. Кой знае? Проклетата птица можеше да се изгуби и да не се върне в двореца.

Тес хвърли внимателен поглед към слънчевата светлина, която се процеждаше в стаята. Прецени, че й остават още два часа до залез слънце, когато Вайян щеше да започне да се тревожи.

Искаше да види дали проклетата птица щеше да се върне в кулата. Ако не се върнеше, щеше да се отправи към двореца, за да провери дали птицата се е ориентирала и прибрала вкъщи като истински пощенски гълъб.

Между другото, тази стая в кулата не беше неприятно място. Караулното помещение на долния етаж се намираше в пълен безпорядък — масите и столовете бяха изпочупени и преобърнати, по ъглите и пролуките имаше паяжини, но тук, в наблюдателницата, имаше дори неща, които напомняха за една луксозна обстановка. Очевидно мъжете, които са я обитавали, са обичали удобствата. Широкото легло в средата на стаята бе обградено с тежки сини завеси от кадифе, които предпазваха от студения нощен вятър на пустинята. Шареният килим върху каменния под беше дебел и красив като онзи от нейната стая в двореца. Мебелите също бяха прекрасна изработка, но бяха покрити с дебел слой прах и плесен, а ако преценката й за способностите на Александър се окажеше точна, щеше да й се наложи доста да постои в тази стая. Нямаше намерение да ляга в това мръсно легло или да сяда върху каменния под, докато гълъбът се върнеше.

Тес премести широкия, подобен на трон, стол до огромната камина. Тя вдигна плесенясалите възглавници, които покриваха прашния стол, и ги захвърли небрежно върху каменната плоча на огнището, след което свали пелерината си и я постла на тяхно място. После се настани внимателно върху коравата седалка на креслото, облегна се назад и въздъхна.

Като цяло, кулата малко я бе разочаровала. Не бе открила нищо тайнствено и загадъчно, така че не виждаше причина, поради която Гален й бе забранил да я приближава. Единствените нейни обитатели бяха мишките и паяците.

Тя осъзна, ме се самозалъгва. Много добре знаеше защо искаше да дойде тук. Не я привличаше самата кула, а реакцията на Гален, когато я видеше. Надяваше се, че ще намери отговор за някои от чертите на неговия характер. Той се владееше толкова добре, че едва ли доброволно щеше да й каже нещо. Знаеше, че когато Гален се върнеше, отношенията им щяха да се променят и си бе помислила, че ще се чувства в безопасност, ако…

В безопасност ли? Колко странно звучеше тази дума? Никога не се бе страхувала от Гален. Винаги бе знаела, че той може да бъде заплаха за околните, но той имаше много силна воля и винаги би се вслушал в разума си.

Както и да е, в кулата не успя да научи нищо повече за шейха. Трябваше да почака, докато се върнеше, за да го попита. Той щеше да бъде в Заландан след два, най-много три дни и новата игра щеше да започне. Тя веднага потуши вълнението, което я прониза. Мисълта да се отдаде на Гален я безпокоеше. По-добре бе да съсредоточи мислите си върху онази глупава птица, която бе отлетяла към Саид Абаба.

Слънчевите лъчи струяха през дългия тесен пропит прозорец и образуваха снопче светлина, която улавяше танца на прашинките, носещи се из въздуха в стаята. Препускането й към кулата в горещината беше продължило дълго, но сега горещината беше намаляла. Слънцето огряваше лицето й и тя се чувстваше доста приятно в тази стая.