Гален изрече през зъби някакви варварски думи обърна се, изтегли я отгоре и продължи да се движи. Все още незадоволен, той отново се обърна, хвана краката й и ги обви около кръста си.
— Не е достатъчно! — кожата върху скулите му бе изопната, устните — натежали от чувственост, а бедрата трескаво се полюшваха напред-назад. — Искам те по-близо… като част от мен…
— Опитай се… — тя не знаеше дали я е чул. В този необуздан и страстен мъж, който я водеше към един непознат екстаз, нямаше и следа от умело владеещия се Гален, когото познаваше. Той отново смени позата, при което я заля нова вълна от блаженство.
Когато ритъмът се ускори, ноктите и се забиха в мускулестото му рамо. Повече не можеше да издържа. Трескавата възбуда ставаше неудържима.
Всичко беше красота, копнеж, проникване в един непознат за нея свят!
Той потъваше по-дълбоко и по-силно. Тес чувстваше как дъхът му преминава с хрипове през гърлото.
— Свършвам! — прошепна той, стиснал зъби. — Не мога повече.
Като че ли някъде отдалеч, тя долови слабите животински степания, които се отронваха от гърлото й.
Гален простена, отметна глава назад и тя усети силна тръпка да пронизва цялото му тяло.
Колко е красиво, помисли си Тес замаяно, вглеждайки се в лицето над нея. Изражението на Гален бе почти толкова прекрасно, колкото и облекчението, което тя започваше да усеща. Помисли си със задоволство, че не друга, а тя му беше дала тази неземна наслада.
Гален се наведе и се опря с лакти на пода, за да не й тежи. Гръдният му кош бързо се издигаше и свиваше при отчаяните опити да си поеме дъх. За миг той застина в нея. Тя усещаше ударите на сърцето му върху гърдите си. После той постепенно започна да излиза от нея, продължавайки болезнената борба за всяка глътка въздух. Отдели се от нея и се изправи. Притича бос до камината, грабна от стола наметалото й и се върна до мястото, където тя все още лежеше.
— Стани.
— Почакай малко — каза тя. Не искаше да се помръдне дори не беше сигурна, че изобщо някога ще поиска отново да се движи. Какво сладко вцепенение, замаяна си помисли тя. Беше почти толкова приятно, колкото и усещането преди малко.
Гален сведе очи над нея и се намръщи.
— Нараних ли те?
Все още зашеметена от току-що преживяната чувствена буря, Тес се опита да си спомни.
— Мисля, че да. Съвсем малко. Само в началото…
— Грешката е изцяло твоя. Дявол да го вземе, каква глупост! Не знаеш ли какво можех да ти причиня? — грубостта в гласа му никак не съответстваше на нежния жест, с който я загърна с наметалото, коленичейки до нея. — Трябваше да ми кажеш, че Юсеф не те е докоснал.
— Ти не искаше да ме слушаш.
— Трябваше да ме принудиш да те изслушам — извика той, седна на килима до нея и обхвана коленете си с ръце. Мускулите на раменете му се стегнаха от напрежение. — Това беше изключително важно.
— Щеше ли да ми повярваш?
Той замълча за миг.
— Вероятно, не. Аз… просто не бях на себе си.
Но тя вярваше, че както самообладанието, което познаваше, така и буйната страст, която откри тази вечер в него, бяха неразделни части на един и същ човек.
— Тогава защо си ядосан?
— Аз трябва да те попитам защо не си ядосана, че те насилих.
— Защото ти не ме насили — отвърна тя, седна и придърпа наметалото към себе си. — Трябва да знаеш това. Прекалено дълго възбуждаше любопитството ми.
Той я погледна и присви очи.
— Надявам се, че не само любопитството ти е задоволено.
Тя кимна весело.
— О, не. Много ми хареса. Нищо чудно, че Полин не може без това.
Лека усмивка докосна устните му.
— В такъв случай трябва да се съгласиш, че тя не предлага тялото си само от скука.
Тес се замисли.
— То е много… силно, нали? Никога не съм мислила, че…
— Трябваше да го почувстваш… той замълча за момент. — Боли ли те още?
— Малко — сбърчи нос тя. — Не повече, отколкото първия път, когато яздих с краката отстрани. Всъщност усещането от теб е далече по-приятно от друсането върху Павда.
На лицето му появи изненада, той отметна глава назад и се засмя.
— Боже господи, ако не с баща си, ще ме сравниш с коня си.
Тес се усмихна.
— Не разбирам защо негодуваш. Чувала съм мъжете харесват да бъдат сравнявани с жребци.
Усмивката слезе от устните му.
— Ако е с проститутка, един мъж може да си позволи да бъде жребец. Девицата обаче заслужава нежност.
— Но аз нямах нищо против. Беше ми много приятно. Сигурно не съм била истинска девица.
В очите му заиграха весели пламъчета.
— Девицата или е истинска, или не е никаква девица.