— Стремя се и аз да доставям удоволствие — сниши гласа си той и спря поглед върху гърдите й, — докато го правя за себе си.
— Добре, можем да продължим и в двореца — тя стана, видя къде бе оставил дрехите си и му ги подаде. — Мисля, че там ще ни е по-удобно, а и Александър ще се чувства по-добре вкъщи.
— А, да, великият пътешественик Александър — усмихна се той. — Не бива да го забравяме.
— Хич не е велик — направи гримаса Тес. — Нищо не върши както трябва, но с течение на времето ще се научи. Имам на разположение три години, за да го обуча.
Гален замръзна на мястото си така, както бе вдигнал крак, за да обуе ботуша си.
— Поставила си срок, така ли?
— Разбира се. Аз много се привързах към Вайян и ако ми се удаде да обуча Александър, не виждам защо да не поддържаме връзка чрез него, когато напусна Седикхан.
— Така ли? — възкликна той, дръпна ботуша с все сила и се изправи. — Вече мислиш за заминаването си?! Трябва да ти напомня, че преди да ти се разреши да напуснеш Заландан, има няколко цели, които трябва да изпълниш.
— Детето ли? — попита тя, отиде до прозореца и се наведе да вземе плетения кафез, който служеше за клетка на Александър. — Това няма да отнеме много време, след като така или иначе вече го започнахме. Аз съм млада и здрава и ако бог пожелае, през есента ще родя дете. Щом не мога да използвам кулата, ще трябва да намеря друго място, откъдето да пускам Александър. Знаеш ли такова място?
— Може би — промърмори той и се отправи към вратата. — Ще помисля.
Тес с изненада си даде сметка, че Гален е ядосан. Можеше да усети напрежението и недоволството, които се излъчваха от него.
— Не е нужно да идваш с мен. Само ми кажи къде…
Гален се обърна към нея.
— Слушай ме добре. От този момент нататък аз ще бъда зад теб, до теб или вътре в теб. Когато се върнем в двореца, ще влезеш в моята стая и ще легнеш в моето легло. Няма да пътуваш в околностите сама или с друг мъж. Може да имам сами три години, но през тях ти ще бъдеш моя.
Тес не успя да отговори, тъй като вече бе отворил вратата и в следващия миг чу стъпките му върху каменните стъпала. Гледаше го объркана и не знаеше какво да прави. Александър издаде слаб звук и тя му хвърли разсеян поглед.
— Тихо. Тръгваме.
Тес сви рамене и заслиза по витата каменна стълба. Държанието на Гален беше наистина странно, но тази вечер, освен удоволствието, което й беше доставил, се бяха случили и много други хубави неща. Бе започнала да разбира преживяванията, които бяха създали сегашния Гален, и непрекъснатите битки, които водеше със самия себе си.
Не, в никакъв случай не съжаляваше, че бе дошла в тази кула.
ОСМА ГЛАВА
Тес дочу в съня си гласове и внезапно топлината сякаш се оттегли от нея. Тя усети, че Гален става от дивана, и недоволно измърмори нещо.
— Всичко е наред. Заспивай.
Тес отвори едното си око и забеляза Саид, който стоеше до дивана и се стараеше да не я поглежда.
— Какво има?
— Саид казва, че Калим иска да ме види — отвърна Гален и спусна краката си на пода.
Тес погледна към прозореца. През решетките се процеждаха първите розовеещи лъчи на зората. Бяха се върнали в двореца едва в полунощ, така че не бяха спали повече от няколко часа.
— Сега ли?
— Казал, че е спешно.
Тя се облегна на лакът.
— Къде е той?
— В антрето — отвърна той и направи пауза. — Не се тревожи. Няма да го пусна да влезе в твое присъствие. Аз ще отида при него.
— Защо? Този мъж може да не ми харесва, но аз не съм такава, че да крия лицето си всеки път, когато той се появи пред мен.
Погледът му се премести върху голите и гърди, очертани под копринения чаршаф.
— Не се опитвах да скрия лицето ти. Просто си помислих, че може би ще се чувстваш… уязвима.
— Искаш да кажеш — победена — поклати глава тя — Грешиш. Никой не ме е победил. Нито ти, нито Калим. Аз само спазих облага и в това няма нищо унизително — безгрижно махна с ръка тя. — Кажи му да влезе Саид.
— Радвам се, че ми показа грешката — мрачно каза Гален. Кимна на Саид, легна обратно и се уви в чаршафа. Покри голата й ръка и дръпна завивката чак до лицето й.
— Надявам се, че нямаш нищо против, ако възразя да се показваш в този вид пред друг мъж. Откривам, че изпитвам някакво примитивно чувство за собственост.
Тя сви вежди и го погледна с недоумение.
— Нямам нищо против, но не разбирам. Има ли причина да чувстваш…
— Съжалявам, че ви безпокоя, господарю — Калим влезе в стаята и се отправи към тях. — На хълмовете е имало боеве. Пристигна пратеник от селището Ел Сабир.
— Ел Сабир ли?! — подскочи в леглото Гален. — Кой ги е нападнал?