— Длъжен съм да опитам — промълви Гален, стараейки се да прикрие отчаянието си. — Трябва да убедя баща ти, че този съюз е изключително важен и за двете страни.
Когато Гален влезе, Саша отмести стола си и стана.
— Как мина?… — мрачното изражение на Гален моментално отговори на въпроса му. — Очевидно зле.
— Никакъв съюз — сухо отговори приятелят му. — Негово височество не вижда никаква полза да се съюзява с едно примитивно племе, което не може да му предложи в негова защита нищо друго, освен обещания — Гален закрачи гневно нагоре — надолу и всяка негова стъпка бе заредена с огромна енергия, която заплашваше всеки миг да експлоадира. — Какъв глупак! Толкова ли му е трудно да разбере, че ако Седикхан се обедини, би могъл да му предложи много повече, отколкото самият той на нас.
— Говориш за височайшия ми баща — деликатно му напомни Саша, опитвайки се да влезе в настроението му.
— Той е глупак.
— Така е — с готовност се съгласи Саша — и то от най-упоритите.
— Нуждаех се от този съюз, за да създам единно и централизирано управление. С Тамровия като съюзник Ел Заланд би могъл да използва заплахата от чуждо нашествие и да обедини вождовете — продължи Гален и гласът му дрезгаво отекна под украсения сводест таван. — По дяволите! Тези войни не могат да продължават вечно. Те разкъсват Седикхан на части и ние не сме в състояние да постигнем никакъв напредък, докато племената взаимно се нападат и унищожават.
Саша беше слушал тези думи и преди, така че сега замълча, изпълнен със съчувствие.
— Сравнени с мощта на Седикхан, силите на Тамровия са нищожни и баща ти трябва да е луд, за да не повярва, че ние успешно можем да защитим границите му.
Саша не обърна внимание на обидите по адрес на баща си, тъй като и той мислеше така. Не беше сигурен обаче дали му е приятно да слуша, че се поставя под съмнение военната мощ на страната му, затова реши да промени темата на разговора:
— И така, какво ще правиш сега?
— Ще си отида — яростно просъска Гален. — Какво да правя тук? Ще воювам, ще убивам и ще се боря да оцелея. Така живеем в Седикхан.
— Можеш да останеш тук.
— И всички да ме гледат като варварин? — поклати глава Гален. — Не, приятелю. Скоро шегите и подмятанията ще ми дотегнат и ще трябва да им покажа как се държи един истински дивак — той погледна Саша — Защо не дойдеш с мен в Седикхан? Забелязвам, че животът тук не те очарова особено.
— Защо не, чувам, че жените ви са красиви и изключително щедри към нас, бедните мъже.
— Ела и ще видиш.
Очите на Саша светнаха дяволито:
— Знаеш ли колко по-приятно се прекарва времето с любовни игри? А ти си се заел да превръщаш Седикхан в едно скучно, мирно място — той погледна приятеля си и се замисли: — Винаги съм се питал защо си избрал точно този път.
Гален не отговори.
— Ти си непобедим, когато си със сабя в ръка, освен това си безпогрешен стрелец и…
— И какво значение има всичко това?
— И аз това се питам. Поне на мен винаги ми се е искало да правя точно това, с което най-добре се справям.
— На мен… на мен също много ми харесва това, което правя — колебливо произнесе Гален, без да вдига очи.
Саша го погледна изненадан. И тогава изведнъж разбра всичко. Под привидно спокойната външност на Гален Бен Рашид кипяха силни чувства. Веднъж проникнал зад маската му, Саша си даде сметка, че шейхът притежава същата онази дързост и непокорство, които той чувстваше в самия себе си.
Как ли една толкова дива и необуздана натура се чувстваше в Седикхан, където нищо не ограничаваше проявите на силата и яростта?
Гален наблюдаваше промяната в настроението, която се изписваше върху лицето на Саша.
— Да — прошепна той и устните му се свиха. — Аз съм по-див, отколкото ме мислят, но наред с това притежавам силна воля и разум, който ми подсказва, че не е нужно да се проявявам като варварин. Човек не бива да остава цял живот дивак само защото се е родил такъв.
Навярно чак до смъртта си Гален ще се разкъсва от борбата между дивия нрав и вродената му интелигентност, помисли си Саша със съчувствие.
— Кога си тръгваш от Тамровия?
— Утре призори — хитро се усмихна Гален. — Но престани да се мръщиш. Все още не съм се предал. Отивам си у дома, за да прегрупирам силите. Ако не мога да спечеля Тамровия за съюзник, ще отида във Франция и ще се обърна към Наполеон.
— Франция е доста далеч от Седикхан.
Гален повдигна рамене:
— Но за сметка на това Наполеон е много алчен. Не изключвам възможността да застане зад мен заради златото на Заландан. Все пак това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.