— Не знаят — поколеба се Калим. — Може да е бил Тамар.
— Толкова далеч на юг? — Гален поклати глава. — Никога преди не е атакувал Ел Заланд.
Калим сви рамене.
— Според описанието водачът им много прилича на него. Освен злато, е откраднал жени и коне и като че ли доста усърдно е подбирал конете. Знаеш каква страст изпитва Тамар към хубавите коне.
— Кой донесе това съобщение?
— Юсеф — Калим внимателно избягваше погледа на Тес. — Не е бил в селището по време на нападението, но е пристигнал там малко след това Според него описанието на водача отговаря на Тамар.
Гален се усмихна иронично.
— Не е нужно да си толкова дискретен, Калим Уверявам те, че Юсеф не е бил с жена ми вчера.
Калим кимна безучастно.
— Не съм и помислял, че ще остане в това цветущо състояние, ако е било така.
— Точно така — потвърди Гален, стана и протегна ръка към наметалото, което Саид бързо му подаде. — Оказа се, че господарката не е харесала Юсеф, а къщата му. Нуждаела се е от висок покрив, откъдето да пуска гълъба си.
Калим премига.
— Гълъб ли?
— Всъщност гълъбът е на Вайян. Обучаваме го да… — Тес млъкна. Защо трябваше да дава обяснение на Калим? Тя се обърна към Гален. — Къде е това Ел Сабир?
— Това е едно от селищата, които охранява златните мини на хълмовете. Ел Сабир е едно от васалните племена на Ел Заланд — Гален пое чашата с вино, която Саид му подаде. — Намира се на четири часа път оттук — отпи една глътка и се обърна към Калим. — Какви са последиците?
— Шестима убити — Калим направи пауза. — Между тях и едно дете. Малкият син на Ханал.
Гален изруга.
— Господи, кога ще свърши всичко това? — подаде чашата на Саид, обърна се и се отправи към тоалетната стая. — Тръгваме след половин час Събуди мъжете — каза той и изчезна, следван от Саид.
Калим се запъти към вратата, след това спря и бавно се обърна към Тес.
— Сгреших ли? — попита колебливо той.
Тес го наблюдаваше, без да отговори.
— Трябваше да се защитаваш. Трябваше да ми кажеш…
— Че не съм лека жена ли? Защо трябва да се оправдавам пред теб? Защо трябва да ме е грижа какво си си помислил? — тя повдигна брадичка. — Знаех, че не можеш ла ми бъдеш приятел.
— Може би не мога да ти бъда приятел, но никога не съм искал да навредя на невинна жена — наведе глава той в учтив поклон. — Съжалявам, ако моите действия са ти причинили незаслужена болка. Дължа ти извинение.
Тес се вгледа с изненада в него. Калим беше много горд и тя не бе очаквала от него да се извини. Той несъмнено имаше много по-сложен характер и бе много по-малко арогантен, отколкото си бе мислила. Обърна се и го погледна с любопитство.
— Не е само за това, че съм от Запада, нали? Ти не ме харесваш.
— Нямам право да не те харесвам. Ти си господарката. Аз съм длъжен да…
— За бога, престани! — намръщи се тя. — Кажи ми истината.
Той отвори уста, но не пророни дума. Накрая рязко каза:
— Не че не те харесвам. Страхувам се от теб.
Преди тя да бе успяла да се съвземе от силната изненада, той се обърна на пети и излезе от стаята.
Тес се загледа във вратата. Неговите думи я бяха слисали не само със смисъла си, но и с признанието, което носеха. Калим представляваше всичко, което беше чуждо и забранено за нея в Заландан, и все пак за един миг откри нещо уязвимо и чувствително зад гордостта и ледената маска, която никога не слизаше от лицето му.
Може би тя неоснователно очакваше от тези хора да я посрещнат топло, след като не бе направила нищо, с което да заслужи тяхната обич. Откакто дойде в Заландан, не направи никакъв опит да опознае хората от Ел Заланд. Играеше си с гълъби яздеше Павда и търсеше развлечения единствено за себе си, сякаш бе дете.
Гален се появи напълно облечен на вратата и застана пред нея.
— Ако всичко върви добре, ще се върна утре сутринта. Бог ми е свидетел, изобщо не съм сигурен какво ще заваря. Може би ще остана часове в шатрата за племенни съвети, докато ги убедя да не влизат в бой. Не излизай от града, макар и да се съмнявам, че Тамар е някъде наблизо. Обикновено след нападение отнася плячката в собственото си селище, но не е нужно да се поемат излишни рискове.
Гален се отправи към вратата.
— Почакай! — извика Тес. — Искам да дойда с теб.
Той поклати глава.
— Това пътуване няма да бъде приятно. Няма да има шатри, нито сатенени възглавници. Ще пътуваме бързо и ще спим на земята.
— Зная, но все пак искам да дойда.
Той я погледна изпитателно.
— Защо?
— Не зная… — тя овлажни устни с език. — Мисля, че може да науча… — Тес поклати глава и повтори безпомощно: — Не зная.