Саша се намръщи.
— На мен не ми липсва нито смелост, нито достойнство.
— Достойнството и смелостта нямат нищо общо с това — махна с ръка тя. — Ето защо тя не е за теб. Ти с удоволствие би рискувал живота си за нея. Но после какво? Ще потърсиш ново предизвикателство Кажи ми защо след шест години напускаш Седикхан толкова смирено?
— Защото никой не ми предложи трон по-рано — сухо каза Саша.
Тя поклати глава.
— Смяташ, че греша ли? — Саша вдигна вежди. — В такъв случай предполагам, че ти ще ми кажеш.
— Ти нямаш желание да бъдеш крал. Отиваш си, защото макар и борбата да продължава, съюзът стана реалност и вече не съществуват опасности. Не разбираш ли? На теб не ти трябва спокойствие. Ти имаш нужда от велики приключения, а Вайян не е твоето велико приключение, Саша.
Той забеляза искреното убеждение, с което тя говореше, и чертите на лицето му се смекчиха.
— Гален ли е твоето велико приключение, дяволче?
— О, да — отвърна тя.
— Няма ли да тръгнеш по стъпките на Марко Поло?
— Някой ден, може би — усмихна се тя. — Но можеш да бъдеш сигурен, че ще взема и Гален със себе си. Кадините се приемат съвсем естествено в Седикхан, а това хич не ми харесва — Тес протегна ръка и нежно стисна неговата върху юздите, след което отстъпи крачка назад. — Бог да те пази, Саша. Върни се, когато можеш.
— Ще се върна — усмихна се той. — Ела след година-две в Белажо и ще забележиш някои промени в двореца — той обърна коня си, за да се присъедини към граф Мазлек и ескорта. — Винаги съм мислел, че не е лошо малко да се съживи.
Тя се засмя, наблюдавайки как Саша напуска двора Видът му издаваше твърдост и безгрижие Тя изведнъж си го представи седнал на трона: с дяволити пламъчета в сините очи, а върху червените къдрици — килната корона, украсена със скъпоценни камъни.
— Помагай му, Господи! — прошепна тя.
— Тес? — извика Гален.
Тес се обърна и го видя да я чака на стъпалата. Тъмната му коса се развяваше от лекия бриз, а в изражението му се четеше нетърпение и силна, искрена обич. Гален бе човек, който тя можеше никога да не опознае напълно. Едва ли щеше да чака дълго, за да види какво предизвикателство й беше приготвил.
— Идвам — усмихна се тя.
Прекоси двора и се отправи към своето велико приключение.