Хелън се взираше в тази глупава тиква, напълно убедена, че Богините на Съдбата се късат от смях. Обожаваше тикви. От всички спомени от многобройни животи, на които беше изложена напоследък, най-любими й бяха спомените, които си бе създала в Нантъкет. Джери й беше дал най-хубавия живот, който бе имала във всичките си многобройни съществувания. Дафна бе имала право, когато каза, че Хелън би трябвало да й благодари, задето я е накарала да си мисли, че Джери й е баща.
С един поглед към онази проклета тиква, тя разбра, че би заменила всичките ония свързани с Потомците глупости, всичките си удивителни сили, за още една вечер на бейзбол и сладолед с баща си. Само една вечер, в която Лукас да се отбие за малко паста, да се храни смутено пред твърде закрилнически настроения й баща, а после всички да гледат спорт и да спорят за политика като всички останали в Масачузетс. Но тази съвършена вечер никога нямаше да се случи.
Хелън никога повече нямаше да е обикновена ученичка.
С ярък проблясък странен оранжев огън избухна около границите на арената. Хеката не се появи отново, но присъствието й си личеше в жуженето на силата, която заобикаляше кръга. Тиквата изчезна. Огънят угасна. Предизвикателството беше отправено.
Хората в тълпата зад Хелън зашепнаха трескаво помежду си. Буреносни облаци се появиха от водата, а в далечината проблесна мълния. Зевс и Олимпийците се подредиха така, че да имат най-добрия изглед. Наслаждаваха се на това.
Хелън се опита да излезе на арената и откри, че не може. Проблясна оранжев огън. Всеки обикновен човек щеше да е обгорен от него, но Хелън просто отстъпи няколко крачки назад. Мат отиде на мястото си, на десет стъпки от чертата в пясъка в средата на разчистения овал. Измъкна от ножницата меча си – солидно, зловещо на вид оръжие, от което дишането на Хелън се ускори. Тя отново се опита да влезе в кръга, само за да открие невидима бариера, която я спираше. Хелън се опита да използва таланта си да създаде портал, за да влезе в ринга, но не се случи нищо. Ако искаше, Хеката можеше да попречи дори на един Създател на светове да пресече някоя граница. Хелън спря, за да обмисли това.
– Какво правиш, глупаче? – попита я Хектор с полунасмешлива нотка в гласа. Докато тя се бе отдавала на спомени за тиквени палачинки и бе размишлявала върху силата на Хеката, Лукас, Джейсън и Орион бяха заети да прикрепват доспехи върху тялото на Хектор част по част, в нещо, което й изглеждаше като някакъв ритуал.
– Какво искаш да кажеш с това, „какво правя“? – попита Хелън – смутена, както обикновено, когато Хектор се шегуваше с нея. – Той не иска да се бие с теб, каза, че иска само мен.
Хектор се засмя по-силно на мелодраматичния й тон.
– Няма да ми отмъкнеш славата, принцесо.
Наистина мразеше, когато той я наричаше така.
– Не ме наричай...
– Той е твоят защитник, Хелън! – изсъска Лукас и тонът му не беше закачлив като на Хектор.
Хелън погледна Лукас. Страхът и безсилието в очите му я накараха да млъкне незабавно. Знаеше, че Лукас й е ядосан, задето не предаде Всесвят, когато Зевс го поиска. Искаше да му изкрещи, че има план, по дяволите, но, разбира се, не смееше да направи това.
– Ти даде клетва и за нас това не бяха просто думи – продължи Лукас. – Не можеш да излезеш на тази арена. Сега само Хектор може да посрещне този, който ти е отправил предизвикателство.
– Ч-чакайте – изрече Хелън със запъване; езикът й натежа в устата от страх, когато първата част от плана й се провали. – Мат каза, че не иска Хектор, иска само мен. Значи това е моята битка.
– Не, не е – каза Хектор сериозно. Всичките му непринудени шеги се бяха изпарили и Хелън чуваше у него единствено гласа на древен герой.
За миг тя видя Хектор, застанал на висока стена, да гледа как Ахил, полуобезумял от скръб заради смъртта на Патрокъл, шиба конете на колесницата си до кръв, докато призовава Хектор да се срещне с него в единоборство. Мат не изглеждаше като Ахил, но имаше същото присъствие, същата сила. Хелън не знаеше как се беше случило, но по някакъв начин Мат бе станал Ахил, Воинът.
– Това винаги е била моята битка – каза Хектор тихо.
– Не го прави – прошепна тя; гласът й изневери, когато си спомни какво се бе случило последния път.