Потомците се изцеряваха бързо, но на Мат му трябваха само секунди, докато кожата се запечата отново, сякаш нищо не се бе случило. След като видя това, Хектор разбра, че единственият му шанс да победи Мат е да намери единственото му слабо място. Мат трябваше да има такова. Трябваше да е поне отчасти смъртен, иначе Хеката нямаше да допусне той да участва в този двубой, но имаше много телесни части, от които да избира. Хектор пробва първо другата пета, но този път Мат се възстанови по-бързо.
— Отсечи му главата! – изкрещя Дафна, с очи, разширени от страх за Хектор сега, когато пробождането и на двете пети на Ахил не бе свършило работа.
— Сърцето му! Удари го в сърцето! — изкрещя Орион.
Веднага щом тези първи две идеи бяха предложени, Потомците до Хелън започнаха да подвикват предложения във вихрушка от гласове. Хектор продължаваше да се бие, като прободе сърцето и черния дроб на Мат и дори се опита да му отсече главата, но никое от тези неща не се оказа правилно. Мат усещаше нараняването, но се изцеряваше мигом, а през цялото време Хектор получаваше рана след рана и не оздравяваше толкова бързо. С всяка яростна размяна на удари Хектор бе този, който отслабваше.
Боговете наблюдаваха с възхитено изражение. Ясно беше, че от повече от три хиляди години насам не са виждали по-добра битка от тази. Поглъщаха жадно всяка минута от болката на Хектор и Мат, сякаш ликуваха след тъчдаун във футболен мач. За тях това беше спорт.
Неспособна да понесе да гледа кръвожадните богове, Хелън хвърли поглед към Лукас за утеха. Той дори вече не гледаше двубоя. Гледаше безизразно към пясъка, блъскайки ума си да се досети за онази част от тялото, която Мат би избрал за свое единствено слабо място. Тя го виждаше как си говори сам, трескаво опитващ се да намери начин да разбере. Стори й се, че чу Лукас да си повтаря думата „пета“ отново и отново.
Лукас повдигна глава и погледна Хелън в очите със светнало от надежда лице.
Беше го проумял.
В същия този миг Хелън и Лукас чуха Хектор да крещи. Главите им рязко се завъртяха навреме да видят как Хектор рухва на колене. Мечът на Мат беше забит в гърдите му чак до дръжката.
Множество гласове изпищяха едновременно и телата от двете страни на кръга на арената се устремиха към невидимата барикада като вълна, докато любящи членове от двете фракции се опитваха да се втурнат на арената и да се притекат на помощ на Хектор. Но магията на полесражението пречеше на когото и да било да се намеси.
Мат стоеше над Хектор с треперещи устни и разкаяно прегърбени рамене. Почти обезумяла, Ариадна крещеше ужасни обиди на Мат, докато Клеър се опитваше да я удържи.
Хектор падна на хълбок, все още стиснал плътното острие, което го беше пронизало право в сърцето. Удари се в земята и главата му се извърна нагоре, с очи, взиращи се право към обвитото в облаци слънце. Пое си мъчително дъх, после още един, а след това не вдиша повече. Устата му сякаш се усмихна на небето, но очите му, които винаги бяха толкова пламенни и пълни с живот, пресъхнаха.
Хектор беше мъртъв.
14
Взряна в тялото на Хектор, което лежеше на пясъка, Хелън не можа да не си помисли:
Избрах го за свой защитник, защото не можех да понеса там да лежи Лукас или Орион. Аз съм виновна.
– Предизвикателство! – изкрещя Лукас и плътният му глас прониза суматохата.
Боговете се оттеглиха в плътна групичка да се посъветват.
– Как е възможно това? – попита Посейдон. – Мисля, казахте, че Лицето го е отвела в своя свят.
– Отведе го – отговори Хермес отбранително. – Сигурно не го е направила...
– Чакайте – Зевс вдигна ръка да ги накара да замълчат, преди Хермес да успее да довърши. – Хеката тепърва трябва да реши.
Лукас стигна периферията на арената и влезе с решителни крачки в кръга, без да бъде спрян от бариерата, задържала всички други отвън. Каквато и стара магия да служеше за проверка на пригодността на човек, отправящ предизвикателство, тя беше приела Лукас. Боговете си размениха объркани погледи.
Хелън последва замаяно Лукас без да я е грижа за реакцията на боговете. Знаеше защо за Лукас бе възможно да влезе в кръга. Просто не знаеше защо би искал да го направи. Нямаше никаква логика. Мат беше убил застъпника й и сега от него се очакваше да я предизвика.
– Лукас, какво правиш? – попита тя; от страх дишането й се ускори. Той не отговори, дори не показа, че я е чул.
– Лукас е заместник на Хектор, Хелън. Негово право е да предизвика Мат, преди Мат да предизвика теб. – Гласът на Джейсън пресекваше. Хелън го погледна. По лицето му обилно се лееха сълзи за брат му. Тя сграбчи ръката му и я стисна.