– Мога ли да ги спра? – прошепна тя.
– Не. Това означава да си втори по важност след един застъпник.
Хелън знаеше, че е глупаво от нейна страна да не е осъзнавала това, но действително никога не й беше хрумвало, че, преди всичко, някой може да победи Хектор. И предполагаше, че ако това станеше, на нея се пада да се бие сама. Погледна умолително Орион и той сви безпомощно рамене.
Вътре в кръга Лукас се бе навел над тялото на Хектор. Мат се отдръпна почтително назад, докато Лукас затваряше очите на мъртвия си брат. Хелън чу как Палас и Ариадна плачат от другата страна на арената. Тя също плачеше, но по-важна за нея от собствената й скръб беше вината, която виждаше в Лукас.
– Още една секунда – прошепна Лукас на тялото на Хектор. От него неочаквано се изтръгна ридание, сякаш избягало без негово позволение. Груб и гневен звук.
Лукас вдигна Хектор и го отнесе при Орион и Джейсън, които чакаха досами бариерата. Докато той предаваше тялото на Хектор, Анди си проби със сила път в плътния кръг, който очакваше да приеме падналия герой.
– Събуди се! – заповяда Анди с онази пленяваща нотка в гласа, която караше нервните окончания да се изопнат, готови да се подчинят. Той не помръдна. Бузите й се обляха в ярка червенина, когато съсредоточи всяка частичка от силата си.
– Казах, събуди се! – повтори тя, като го сграбчи за раменете и го разтърси.
Гласът й на морска сирена отекна през дюните и водата. Пясък и пръски морска пяна подскочиха във въздуха, сякаш се опитваха да избягат от нея. Но Хектор все така не помръдваше. Когато Анди започна да крещи и да го нарича с всевъзможни обидни имена, задето я е изоставил, Кастор беше този, който най-сетне влезе в кръга и я извлече от тялото на Хектор.
– Достатъчно! Той е мъртъв и дори ти не можеш да го събудиш – каза Кастор, опитвайки се да я накара да го чуе. Тя нямаше силата на Потомка, но му се възпротиви за миг, преди да рухне.
Ноел се появи, за да я прегърне, докато плачеше. Но макар да утешаваше Анди, очите й бяха приковани върху Лукас, който тепърва трябваше да се бие. Той бе пъхнал ръка в десния си джоб, пръстите му нервно опипваха нещо, което държеше там.
– Лък и стрела – извика Лукас на Джейсън.
Удивен шепот се надигна сред зяпачите. Неколцина от боговете се разсмяха.
– Този не ни разочарова — каза Аполон развълнувано на богинята в доспехи. Хелън предположи, че тя е Атина. – Точно като миналия път е.
– Точно това ме безпокои — рязко отвърна Атина на Аполон. Проницателните й очи бяха насочени към Лукас.
– Защо той не избра меч? – Хелън попита Орион, пренебрегвайки боговете, докато се обзалагаха.
– Нямам представа – отговори Орион.
– Добре... колко стрели получава той?
– Само една.
Хелън рязко завъртя глава и се взря в Лукас, докато той стоеше спокойно в кръга.
– Тогава защо би избрал това оръжие? Няма никаква логика – настоя тя. Озадаченият поглед на Орион задълбочи страха й.
– Хайде, Люк – Джейсън вдигна ръце в жест на раздразнение, сякаш не знаеше какво очаква Лукас от него.
– Лък и стрела – повтори отчетливо Лукас.
Поруменял от гняв заради привидно самоубийствения избор на Лукас, Джейсън взе лък и една-единствена стрела от сандъка с оръжия, който чакаше в края на полесражението. Опъна лъка и се взря в дръжката на стрелата, за да ги провери, а после ги занесе на Лукас.
– Дори не носиш броня – каза му Джейсън с нисък рязък тон. – Да се самоубиеш ли се опитваш?
Веднага щом чу Джейсън да казва това, Хелън осъзна, че не беше взела предвид тази възможност. Ами ако на Лукас толкова му беше омръзнало от всичко, че искаше да умре?
Лукас взе оръжията си без да отговори на Джейсън и се отдалечи от периферията на ринга. Не се опита да каже нещо на баща си или майка си. Не прегърна Джейсън, нито произнесе прощална реч за това какво прави и защо. Дори не погледна Хелън, нито се опита да й даде да разбере, че всичко с него ще е наред. Просто взе оръжието си и се изправи срещу Мат, давайки знак, че е готов.
Но Хелън не беше.
– Почакай – каза тя; гласът й прозвуча глух и изострен от страх. – Не искаш наистина да умреш, нали? – попита тя трескаво. Когато погледна към гърдите му, всичко, което видя, беше безчувствена, безжизнена маса от равни части скръб и примирение. Изглеждаше й, сякаш на него не му пука особено дали ще загине, или не. И това бе именно нещото, което можеше да го убие.