Тя затича към невидимата бариера около арената, изпращайки оранжев огън, който премина през повърхността на куполообразната бариера. Дори и да можеше да намери начин да я пробие, знаеше, че е твърде късно.
Всичко се случи сякаш на забавен кадър. Лукас вдигна лъка си, а Мат – меча си, преди Хелън да успее да изкрещи. Когато тя се хвърли към бариерата и бе принудена да спре за втори път, Мат се устреми напред. И двете му длани бяха обвити около ефеса на меча му, а ръцете му – вдигнати над едното рамо, вдигнал високо острието, за да посече Лукас с един мощен удар. Лукас пусна стрелата си.
Мат спря рязко, с шокирано изражение. Стрелата стърчеше от лявата му ръка.
От долната заоблена като пета част на лявата му ръка.
Мат пусна меча си, а Лукас свали лъка. Взирайки се в ръката си за миг, Мат се усмихна и кимна.
– Не биваше да казвам това — отбеляза Мат, вдигайки поглед към Лукас, докато краката му се подгъваха и отслабваха. – Не биваше да казвам на Хектор думата пета. Трябваше да знам, че ще се досетиш.
Лукас пусна лъка си и пресрещна Мат, докато падаше, за да смекчи падането му. Почтително положи победения си враг на пясъка.
– Тя е твърде могъща – прошепна Мат, докато животът му гаснеше.
– Ще бъда там, за да я уравновесявам – обеща Лукас.
– По-лошо от Олимп – каза Мат с отслабващ глас. – Те поне бяха дванайсет.
– Ние не искаме да управляваме, Мат – каза му Лукас тихо, но напразно.
Мат вече бе мъртъв.
Лукас затвори очите му, точно както беше затворил тези на Хектор няколко минути по-рано. За миг единственият звук беше плачът на Ариадна. Тъмни сенки се простряха от Лукас като черна мъгла и Хелън чу ахвания навсякъде около себе си, докато тълпата изплашено шепнеше думите Повелител на сенките. Той се изправи и посочи с пръст Хелън.
– Не ме следвай – нареди.
Тъмнината се надипли около него като плащ и го скри. Преди Хелън изобщо да успее да схване казаното от него, Лукас се устреми в небето и изчезна.
Лукас се издигна нагоре в кипящите буреносни облаци, скрит в наметалото си от сенки. Познаваше Хелън достатъчно добре, за да знае, че като й заповяда да не го следва, я беше направил твърдо решена да стори точно това. Идеше му да се нарита. Би заложил единия си крак, че Хелън също притежава таланта на Повелител на сенките и може да вижда през тъмнината, но беше почти сигурен, че още не се е научила да го използва. Това беше единственото предимство на Лукас и когато се обърна назад и се увери, че Хелън не го следва, той се насочи право към къщата й.
От въздуха можеше да види, че къщата е чудодейно невредима, макар че вече от дни никой не се бе прибирал у дома. Синият насмолен брезент още покриваше прозореца на спалнята й от онзи път, когато Хелън без да иска беше хвърлила камък през него. Лукас се шмугна под брезента и влетя в стаята й.
Тя беше студена и празна и уханието на Хелън навсякъде наоколо му причини болка.
Отиде право при леглото й, все още измачкано и мръсно от онзи път, когато Орион и Хелън се бяха появили върху него, излизайки от Подземния свят – като при това се приземиха върху Лукас. Хвърляйки чаршафите и завивките на пода, той легна върху голия дюшек.
Пъхвайки ръка в десния преден джоб на джинсите си, измъкна последния от трите обола, които беше отмъкнал от „Гети“, и го пъхна под езика си.
Затвори очи и ги отвори отново.
– Знаеш ли, преследването на любим човек до Подземния свят никога не свършва добре, приятелю – въздъхна Морфей.
Лукас се надигна и седна до Бога на сънищата, извади обола изпод езика си и му го предложи.
– Моля те – примоли се той, подавайки заплащането на бога. – Моля те, пусни ме поне да говоря с Хадес.
– О, толкова си благороден – изпухтя Морфей, като удари с юмрук една от копринените си възглавници, за да покаже точно колко е подразнен. – Наистина ли си обмислил това? Мислиш ли, че Хелън би искала да го направиш?
– Разбира се, че не. Но това решение не го взима Хелън и да, премислил съм го – каза Лукас спокойно. – За мен там горе вече няма нищо.
Не разиграваше сцена на самосъжаление – това бе простата истина. След като Лукас беше отказал да я целуне във Всесвят, Хелън бе дала ясно да се разбере, че е избрала Орион, веднага щом се върнаха обратно на Земята. Тя не можеше да свали ръце от него и Лукас можеше да вини само себе си. Надали можеше чистосърдечно да очаква Хелън да му се врече във вярност, щом отказваше дори да я целуне. Винаги бе знаел, че Орион може да даде на Хелън онова, от което тя има нужда, и сега просто улесняваше нещата за нея и същевременно правеше себе си полезен.