– Отново Тантал иска да заличи всяка друга Династия, започвайки с Атрей и Атина – каза друг, още по-дръзко. – А когато сме мъртви, боговете ще му позволят да ограби нашите Династии. Отново.
Хелън почувства нечия ръка на рамото си и хвърли поглед, за да види, че майка й я дърпа назад в редиците. Внезапно й се стори, че брегът е пълен със стотици мъже. Откъде се бяха взели всичките? – зачуди се замаяно Хелън.
– Застани зад тях – каза Дафна на Хелън с нисък глас. Поток въоръжени римляни сякаш се устреми напред, за да застане при атиняните на страната на Орион. – Назад, назад! – изръмжа Дафна в ухото на Хелън, докато влачеше дъщеря си далече от предните линии.
Бесният наплив от мъже в доспехи събори Хелън на земята. Дафна се изправи над дъщеря си с ръце, върху които припукваха мълнии. Сухият, застоял мирис на изгорял озон полъхваше навсякъде около нея, а лютивият пламък накара надигащата се вълна от войници около тях да се отдръпне, докато Дафна помагаше на Хелън да се изправи на крака.
– Кастор! – извика отчаяно Дафна, търсейки познато лице из тълпите трупащи се войници. – Подслон за Наследницата на Атрей!
Хелън обви ръце около обезумялата си майка и се извиси във въздуха, отнасяйки и двете далече от опасността на готовата да ги стъпче армия.
– Можеш да ме носиш? – попита Дафна, удивена. – Аякс не можеше да ме носи, когато летеше. – Усмихна се, изпитвайки тръпка на вълнение от усещането за летене, въпреки отчаяната ситуация.
– Баща ми е можел да лети? – попита Хелън, любопитна, че никой не й беше споменал това преди.
– О, да, можеше да лети.
Гласът на Дафна звънна нестройно в ухото на Хелън.
– Баща ми може да лети? – попита Хелън отново, като направи така, че да се издигнат по-високо над струпващите се армии на брега.
– Да – повтори Дафна, все още смеейки се на въодушевяващото усещане за безтегловност, което Хелън й даваше.
Хелън се присви при лъжата и усмивката на Дафна посърна.
– Сега си Търсач на истината, нали? – попита Дафна примирено, сякаш знаеше, че вече е загубила.
– Да – прошепна Хелън.
Меката като памук среда на нов облак лъхна с лека мъгла бузите на прегръщащите се майка и дъщеря. Пъстра слънчева светлина, нашарена от сенки, си проправи път през гъстите буреносни облаци, които Зевс бе призовал, и накара росата в еднаквите руси коси на Хелън и Дафна да се разтрой на мънички дъги. Два чифта кехлибарени очи се впиха едни в други, но синята мълния в белязания десен ирис на Хелън заискри, когато тя проговори.
– Аякс мой баща ли е? – попита Хелън с опасно монотонен глас, вече знаейки отговора – той беше точно пред нея вече от седмица, но едва сега беше сглобила парчетата в ума си.
Аякс изглеждаше като Хектор – те бяха един и същи герой в голямата пиеса на Богините на Съдбата, разделени от едно поколение. А Орион беше казал на Хелън, че главните герои от Троя биват заместени с ново бебе, когато умрат. Хектор беше заменил Аякс, когато Аякс бе умрял. Но Хектор беше с една година по-възрастен от Хелън, значи Аякс трябваше да е бил мъртъв от година, преди Хелън да бъде зачената.
– Отговори ми – каза заплашително Хелън; имаше нужда да го чуе от Дафна.
– Не – отвърна Дафна, с глух глас. – Баща ти е Джери.
Хелън се зачуди дали ако пусне майка си от тази височина, тя ще оцелее? Дафна погледна надолу, сякаш знаеше какво си мисли Хелън. Дишането й се ускори от паника.
– Затова ли го упояваше? За да му попречиш да се събуди и да ми каже истината?
– Нямаше да ти отнеме дълго време да се досетиш, че съм те излъгала, ако говориш с него. Знаех, че не е трайно решение, но ми трябваха само още няколко дни – отговори Дафна без нотка на извинение в гласа.
Носеха се напосоки по вятъра в продължение на няколко мига. Думите на Дафна се надбягваха в ума на Хелън, сякаш бяха твърде големи и твърде ужасни, за да спрат и да се уталожат някъде.
– Кажи ми защо не бива да те убия. – Гласът на Хелън бе напълно овладян.
– Защото не убих Джери, а можех – отвърна Дафна веднага. – Длъжница си ми за това.
– Защо? – Гласът на Хелън й изневери и те се устремиха в небето. – Защо излъга?
– Хелън... сега трябва да слезем – каза Дафна нервно, като се вкопчи по-плътно в Хелън. – Не ти е от полза да ме убиеш. Мисли ясно.
– Мисля ясно. Никога не си правила нищо, освен да ме нараняваш. Защо ми е да те оставя да живееш?
– Аз ти изпратих Орион.
– И защо направи това? – попита Хелън подозрително. – Сигурна съм, че си имала причина, която е обслужвала твоите цели, а не моите.