– Баща ми някога ми причиняваше това – призна Кастор, сякаш разбираше какво чувства Хелън. – Караше ме да повярвам на някоя лъжа, после ме изпращаше да кажа на Тантал, така че всичко, което брат ми чуваше, беше истината – истината, както я разбирах аз. Това е единственият начин да заблудиш един Търсач на истината. Да направиш хората, които ти имат най-голямо доверие, на глупаци.
– Аякс ми каза, че Парис имал навика да прави това с всички ви, за да избегне таланта на Тантал – прошепна Дафна. – Откъде мислиш, че взех идеята? – Тя и Кастор се спогледаха, припомняйки си нещо, което явно и двамата помнеха.
– Е, свършиха ти будалите, майко – каза Хелън язвително. – Ставай.
– Хелън – каза Кастор, опитвайки се да й напомни да запази спокойствие. Хелън не му обърна внимание и задържа растящата си ярост съсредоточена върху майка си.
– Стани и ми кажи защо ми причини това.
Дафна вдигна поглед към нея, но преди Хелън да успее да получи отговор, всички чуха суматоха и раздвижване, които идваха от вътрешността на къщата на Делос – ахвания и викове.
– Всички, влизайте тук вътре! – изкрещя Джейсън към тях. – Той е жив! Хектор е жив!
– Не може да бъде – каза Дафна, като скочи. Всички изтичаха вътре.
Хектор беше положен върху кухненската маса, доспехите и по-голямата част от дрехите му бяха свалени. Около него имаше купи с окървавена вода, а до него лежеше гъба, покрита с червени петна. Джейсън вече беше започнал да почиства брат си в подготовка за погребалната клада. Но Хектор определено не беше мъртъв. Вече не.
Беше блед и отпаднал от загубата на кръв. Устните му бяха сини, а ръцете му се тресяха ужасно, когато се надигна до седнало положение и се вкопчи в раменете на Джейсън, опитвайки се да заговори. Нещо издрънча по зъбите му и като направи гримаса, той изплю златна монета. Оболът, който баща му беше сложил под езика му, за да плати на Лодкаря. Хектор си даде един миг, за да се взре в яркия диск в ръката си, съзерцавайки това, което при Потомците беше еквивалентът на собствения му надгробен камък.
– Е, това се казва изненада – промърмори той. Даде обола на Анди. – За по-късно – каза й дрезгаво, със слаб глас.
– Много, много по-късно. Не го прави пак – сгълча го тя; радостта разкрасяваше подпухналото й, покрито със следи от сълзи лице.
– Правилно.
Цялото тяло на Хектор внезапно потрепери, докато се опитваше да остане седнал.
– Трябва му кръв – каза Джейсън, разтревожен, докато подкрепяше брат си и го слагаше да легне отново на масата. Джейсън повдигна длани и те засияха. Постави ръце над Хектор и започна да го изцелява, но Хектор го спря.
– Чакай, Джейс – каза Хектор с глас, съвсем малко по-висок от шепот. – Още не ме пращай в безсъзнание. Къде е Хелън?
– Тук съм – Хелън пристъпи напред от мястото си зад Ноел, за да може Хектор да я види. – Какво има?
– Иди в Подземния свят. Сега. Опитай се да разубедиш Хадес – каза той; слабият му глас стана настойчив.
– За кое? – попита тя.
– За размяната. Не позволявай Люк да остане там долу заради мен – той сграбчи ръката й и я разтърси, сякаш за да я събуди. – Люк е разменил себе си.
– Невъзможно! – изпищя Дафна, стряскайки всички с ожесточеността си. – Хадес не позволява на хората да се разменят един за друг. Опитвах дузина пъти.
– Люк не се е разменил с мен – изрече задавено Хектор. Очите му се завъртяха в орбитите от усилието да остане в съзнание.
– Шттт, недей – Ноел пристъпи напред да положи успокояващо ръка върху рамото на Хектор. – Джейсън. Изпрати го в безсъзнание, преди да се убие отново.
– Разменил се е с Хадес – каза Хектор, говорейки едновременно с Ноел. Дръпна Хелън за ръката, докато лицето й вече беше само на сантиметри от неговото. – Лукас е заел мястото на Хадес като повелител на мъртвите.
15
Хелън знаеше, че майка и многократно изрича нещо, но на обърканият й ум му отне един миг да го разбере наистина.
– Трябваше да е Орион – продължаваше да си мърмори Дафна. Когато очите й срещнаха тези на Хелън, сякаш се опитваше да обясни постъпката си, изглеждаше, сякаш бе готова да рухне. – Искам да кажа – Орион е Хадес. Изглеждат съвсем еднакво, нали? Орион е единственият, освен теб, който може да посещава Подземния свят. Той е Земетръсец и може „да превърне всички градове на простосмъртните в руини“, затова си мислех, че той е Тиранинът – всички мислехме. Всички мислехме, че се предполага Тиранинът да замести Хадес. Всички знаци сочеха натам. Винаги се е предполагало, че ще е Орион.