Сякаш призован от Дафна, повтаряща многократно името му, Орион се появи на кухненската врата с Касандра до него.
– Кастор – каза Орион, като влезе забързано. – Боговете настояват да представим Лукас, или Тантал ще изпрати армията си срещу нас. А мирмидонците искат да убият Хелън със или без предводителството на Мат. Знам, че си в траур – всички сме, – но имам нужда от теб на предните линии.
– Той е жив! – извика Касандра, преди баща й да успее да отговори, и изтича при Хектор.
– Дръпни се назад, Кае – каза Джейсън предупредително, докато ръцете му сияеха в синьо. – Остави ме да работя по него.
– Как? – попита Орион. с поглед, прикован към гърдите на Хектор, които видимо се повдигаха и спускаха, докато той си поемаше дъх. – Сърцето му беше разсечено на две. Беше мъртъв.
– Размяна – отговори Ноел. Беше толкова раздвоена между това да се чувства щастлива, че Хектор е жив, и съкрушена от онова, което Лукас бе сторил, че не можа да довърши.
– Лукас се съгласил да заеме мястото на Хадес в Подземния свят, за да върне Хектор обратно – довърши Анди вместо нея.
– Защо? – попита Касандра с умолително изражение. – Нима мисли, че го обичаме по-малко, отколкото обичаме Хектор?
Орион погледна Хелън.
– Направил го е, защото мисли, че сме заедно. Лукас мисли, че ние...
– Знам – прошепна Хелън, опитвайки се отчаяно да измисли изход от положението. – Трябва да сляза и да му кажа, че не е вярно.
– Хелън, толкова съжалявам – каза Дафна, с очи, разширени от паника. – Трябва да ми повярваш. Ако знаех, че ще бъде Лукас, щях да оставя двама ви на мира. Трябва да обясниш това на Лукас – да го накараш да разбере, че въпросът не е бил в това, че не го харесвам. Моля те.
– За какво говориш? – попита Хелън с чувство на прималяване в стомаха. – Майко, какво си направила?
– Затова излъгах – каза тя бързо и тихо, сякаш се опитваше да профучи покрай въпроса. – Ако Орион щеше да стане новият повелител на мъртвите, защо не би искал да върне живота на бащата на единствената си истинска любов?
– Какво? – каза Хелън, объркана.
– Вече дузина пъти едва не умрях. Всеки път, щом слизах до река Стикс, умолявах Хадес, но защо му е да ме слуша? Единствената ми надежда беше пророчеството, което гласеше, че ще дойде Потомък да го замести – каза тя с отчаяна светлина в очите. – Кой друг можеше да е бил, освен Орион? Та Орион е двойник на Хадес! – Тя огледа умолително всички.
– А ако заместех Хадес? – попита Орион с ужасено изражение на лицето.
– Все така щеше да трябва да ми дадеш каквото искам, а макар че държиш на мен, нямаше гаранция. Трябваше да се запитам: какво би накарало мен да направя всичко? Любовта, очевидно. Ако се влюбеше в някое момиче, а това момиче мислеше, че е загубило баща си, защо да не възкресиш баща й?
Хелън потръпна, сякаш някой ходеше по гроба й.
– Не се предполагаше тя да се влюби в Лукас – Дафна се обърна ожесточено срещу Хелън и противно на логиката обвинително насочи пръст към нея. – Трябваше да срещнеш първо Орион и да се влюбиш в него. Щеше да е съвършено. Ти щеше да имаш Орион, а аз щях да получа Аякс и никой нямаше да пострада. Опитах се да те държа далече от Лукас. Опитах се да те махна от острова в мига, щом видях връзката, която имахте двамата.
Хелън помнеше. Когато семейство Делос се преместиха в Нантъкет, майка й, преобразена като по-възрастна жена, многократно се беше опитала да я отвлече, за да я отведе от тях. Дафна беше казала на Хелън, че това било, за да я предпази от семейство Делос, така че да не я убият, но майка й винаги бе знаела, че Хелън носи пояса на Афродита и е неуязвима за оръжия. Знаеше също и че Хелън е по-силна от всички тях, взети заедно, и не е нужно да бъде спасявана. Истинската цел на Дафна бе да се опита да държи Хелън далече от Лукас.
– Планирах да срещнеш първо Орион. Мислех си, че имам повече време – ти дори още нямаше седемнайсет, а единственото момче, което някога бе целувала, беше Мат. Мислех си, че имам повече време – повтори тя, сякаш именно за това съжаляваше най-много.
Хелън наполовина рухна, наполовина седна на пейката, която бе избутана назад от кухненската маса, и заби поглед в пода.
– Откога ме наблюдаваш? – попита тя, замаяна.
– През целия ти живот. Винаги с различно лице, но никога не съм те оставяла задълго, Хелън – Дафна падна на колене пред дъщеря си и хвана ръцете й. – Един ден бях туристката, която поиска да те снима, друг ден – клиентката в Новинарския магазин, която си побъбри с теб, задавайки въпроси за деня ти в училище. Веднъж бях дори ученичката, дошла на разменни начала за един месец. Помниш ли Ингрид? Научи всички клюки, а после изчезна? Това бях все аз. Никога не съм те оставяла задълго.