Пред очите на Хелън светкавично се мярнаха лица. Десетки хора, които бяха подхващали разговори с нея през годините, сега до един бяха за нея Дафна, и тя изпита зловещото чувство, че по-голямата част от живота й е била режисирана. Вдигна поглед към Орион и видя същото слисано изражение на лицето му.
Но въпреки шока Хелън си даваше сметка, че Дафна не е била толкова далече от целта. Орион беше единственият, с когото Хелън наистина бе обмисляла да бъде, ако не се броеше Лукас. И знаеше, че Орион би направил всичко за нея – дори да възкреси мъртвия „баща“, когото тя никога не бе имала шанс да опознае, – ако имаше власт да го стори.
Планът на майка й, колкото и безумен да изглеждаше, може би щеше наистина да проработи. С изключение на факта, че не проработи, а междувременно, бе разбил сърцата на всички тях.
– Ти си луда – прошепна Хелън.
– Не. Само готова да направя всичко за мъжа, когото обичам.
Хелън видя как Анди, Ноел и Касандра до една се сепнаха при това признание, сякаш беше твърде съкровено и неудобно.
– Значи в такъв случай всички имаме нещо общо – каза Хелън спокойно, докато се изправяше.
Погледна Орион. Лукас се беше разменил, но размяната не беше честна, защото го бяха изиграли. Към кого можеше да се обърне тя, ако искаше да възрази на размяната? Кой щеше изобщо да изслуша молбата й в Подземния свят? Дойде й една идея – само се надяваше, че ще се получи.
– Стой плътно до Касандра – каза тя на Орион. – Дори ако Богините на Съдбата могат да ме виждат в Подземния свят, няма да могат да говорят чрез нея и може би мога да се справя с това.
Той кимна разбиращо.
– Помоли Лукас да ми даде Аякс. Моля те, Хелън. Умолявам те! – изхълца Дафна, като сграбчи Хелън за ръката. Всичките й планове бяха провалени, но тя все още се опитваше да си го върне. Хелън се запита дали самата тя щеше да се държи различно, ако ставаше дума за Лукас. Можеше само да се надява, че щеше, но се съмняваше.
Грубо издърпа ръка от майка си и изчезна в облаче от въздух, толкова студен, че остави кръгче скреж върху кухненския под на Ноел.
Бодливата кора от скреж едва бе започнала да се топи, когато Дафна осъзна какво трябваше да направи и се втурна към кухненската врата.
– Къде отиваш? – попита настойчиво Орион, като й препречи пътя, за да я спре.
– Да разбера какво става в другия лагер и да се опитам да откупя на Хелън малко време, за да си върне Лукас. – Тя се промъкна покрай него, за да изтича навън.
Чу Кастор да казва: „Нека върви“ и продължи безпрепятствено към брега.
Докато тичаше към предните линии, промени външността си, за да се прикрие. Спомняйки си, че на страната на Тантал има мирмидонци, промени и миризмата на тялото си.
Превали билото на високо възвишение и погледна надолу да проучи ситуацията. Твърде много хора се трупаха на брега – стотици мъже и жени. Когато погледна по-внимателно, Дафна осъзна, че към строя се присъединяват не само Потомци. Обикновени простосмъртни се стичаха от центъра на града и от всевъзможни плавателни съдове, събиращи се по водата, за да попълнят редиците на боговете.
Някои от войниците на боговете дори започваха да нападат във фланг войниците на Орион на юг и на запад. Нататък по водата Дафна видя всевъзможни плавателни съдове да пристигат на брега. Яхти, рибарски лодки, дори малки гребни лодки се присъединяваха към Тантал, за да се бият на страната на Олимп. Разбира се, повечето нови завербувани войници бяха напълно смъртни, и десетки от тях можеха лесно да бъдат покосени от шепа Потомци в доспехи, но загубата на живот щеше да бъде зашеметяваща. Защо един обикновен простосмъртен дори би помислил да се бие в тази война? Не звучеше смислено.
Дафна се приближи и забеляза, че всички простосмъртни се движат сковано и неестествено. Когато дойде още по-близо, видя отворени очи и мъртвешки изражения по лицата на всички. Дафна се присви от ужас. Сякаш всички бяха зомбита.
Или хипнотизирани.
– Хипнос – промърмори Дафна на себе си. Хипнос, богът на подобното на транс състояние, в което хората можеха да бъдат лесно контролирани, очевидно сътрудничеше на Олимпийците.
Не я изненада, че Олимпийците караха малките богове като Хипнос да помагат на Дванайсетте. Малките богове не можеха да се бият с простосмъртните и да ги убиват, но все пак можеха да използват талантите си, за да помогнат на Олимп да спечели. Сега, когато Олимп беше отворен, на малките богове щеше да им се наложи да си имат работа с Олимпийците до края на вечността, освен ако Хелън не успееше да ги прати всичките в Тартар. Хелън беше успяла да го направи с Арес, но Дафна можеше да види, че малките богове не бяха толкова сигурни, че може да го постигне със Зевс. Презастраховаха се, подкрепяйки Олимп.