Армията от хипнотизирани човеци, пристигаща по суша и по море, беше само началото. Дафна прехвърли през мислите си всички различни маловажни божества и разбра, че още по-големи ужаси очакваха верните защитници на Хелън. На света бяха останали истински чудовища. Дафна беше виждала някои от тях през живота си и знаеше, че Зевс не би се поколебал да ги пусне на свобода.
Тя изтича със спринт покрай хипнотизираните тълпи, движейки се толкова бързо, че замаяните им очи не можеха да я видят дори посред бял ден. Трябваше да узнае дали боговете планират война с митични измерения, и ако беше така, трябваше да намери начин или да я забави, или поне да предупреди Хелън за онова, което се задаваше.
Променяйки лицето си, за да заприлича на една от стоте братовчеди, Дафна закрачи през скоростно разрастващия се лагер, търсейки из палатките възможно най-бързо единствените хора, от които можеше да поиска информация. Най-накрая чу познатия глас, който търсеше, и се втурна към него.
– Боговете са невероятно доволни, че и Хектор, и Мат са мъртви – каза Клеър с глас, натежал от горчивина. Дафна се промъкна по-близо до палатката и се заслуша.
– Те искат това. Искат да се избиваме помежду си, докато всички сме мъртви – подсмъркна Ариадна. – Това не може да е правилно. Мат не може да е знаел за тази част. Сякаш на боговете им доставя удоволствие да гледат как хора, които се обичат, се бият помежду си до смърт.
– Всичко това е погрешно. Трябва да вървим, Ари. Веднага – прошепна Клеър уплашено. – Мат беше заблуден от боговете. И ние също.
Дафна беше чула достатъчно. Влезе забързано през предното платнище на палатката и видя двете момичета да я гледат, Удивени. Остави лицето си да си върне истинския вид.
– Мога да измъкна Клеър оттук – каза тя бързо, когато и Двете ахнаха, щом разкри самоличността си. Дафна пренебрегва протестите им и заговори, без да ги слуша: – За тях Клеър е само една простосмъртна, а не заплаха. Но, Ариадна, съжалявам. Ти си лечител, което те прави препалено ценна. Не могат да си позволят до те оставят да заемеш страната на Хелън, затова трябва да останеш тук.
– Защо трябва да ти имаме доверие? – попита Клеър с отвратено изражение на лицето. – Ти упояваше господин Хамилтън!
– О, точно така, забравих. Защото никоя от вас никога не е предавала хората, които обичате. – Студените думи на Дафна накараха Клеър и Ариадна да се отдръпнат.
– Не е така – каза Ариадна приглушено. Дафна я пренебрегна, знаейки, че всичко, което Ариадна кажеше от този момент нататък, щеше да е само оправдание за поведението й, а не разрешение на проблема.
– Какво научихте, за да подпомогнете каузата на Хелън, откакто се присъединихте към грешната страна? – попита Дафна нетърпеливо.
Клеър и Ариадна се спогледаха, съвещавайки се с поглед. Клеър проговори първа.
– Много – призна тя. – Но не мисля, че би трябвало да ти казвам нещо от това.
– Не бих очаквала да ми се довериш, Клеър. Но ако те заведа при Орион, би ли казала на него какво си научила? – Дафна протегна печално ръце.
– Да – Клеър кимна решително с глава. – А Ариадна?
– Не се безпокой за мен, Клеър. Баща ми е тук с мен. Кажи на Джейсън... – Ариадна направи пауза, когато в очите й отново избиха сълзи. – Не знам. Измисли нещо вместо мен.
– Добре – отвърна Клеър със съкрушено свиване на рамене. – Но се съмнявам, че ще ме изслуша отново някога.
Двете момичета се прегърнаха, шепнейки си насърчителни думи, а после Клеър се обърна и погледна спокойно Дафна, толкова решителна, колкото я помнеше Дафна от бебе.
– Имаш ли нужда да направя нещо, за да придам убедителност на тази история? – попита.
– Само изглеждай като пленница – отвърна Дафна, като сграбчи Клеър за врата и я изблъска грубо от палатката.
Дафна мигновено промени лицето си, за да заприлича на едно от момичетата от Римската династия – една от малцината от Династията, обърнали се срещу Орион, спомни си тя – и разигра малко представление, за да покаже, че е взела Клеър за заложник, докато я влачеше през лагера.
Мирмидонците забелязаха веднага, както винаги.
– Защо я тормозиш? – попита онзи, когото наричаха Теламон. – Тя беше вярна на господаря ми чак до края.
– Чак до края и само дотам, изглежда. След смъртта на вашия господар сърцето й показва признаци на съмнение – отговори Дафна, вторачена в гърдите на Клеър, сякаш притежаваше таланта на Римската династия да отгатва емоциите. – Попитайте когото и да е друг от Римската династия. Това момиче изпитва съмнение. Вече не е отдадена на мисията да убие Тиранина.