Лукас седеше на трона на смъртта, черни сенки се стичаха от него като капки катран. Хелън потърси сърцето му и видя единствено тъмнина.
– О, Лукас – каза тя, с глас, висок и пресеклив от неверие. – Какво си направил?
– Единственото полезно нещо, което ми оставаше да направя.
– Обикновено си прав – тя сви юмруци в пристъп на безсилие. – Този път обаче толкова много грешиш.
– Хектор е този, от когото всички имат нужда в живота си. Не аз.
– Аз се нуждая от теб.
– Имаш си Орион.
– Нямам Орион. Ние сме просто приятели.
– Хелън. – Той въздъхна уморено, сякаш не искаше да чува това.
– Знам, че господарят на мъртвите трябва да е способен да съди сърцата. Тогава съди моето – тя пристъпи решително напред и се изкачи по стъпалата, които водеха до трона му. – Погледни ме, Лукас. Лъжа ли?
Той се вгледа изучаващо в нея, когато тя се приближи, и в очите му започна да се прокрадва съмнение.
– Не съм с Орион – продължи Хелън, като изкачваше бавно стъпалата към трона му. – Никога не съм била истински с него и сега съм сигурна, че никога няма да бъда, и знаеш ли защо? Защото ми е невъзможно да обичам някого така, както обичам теб – а наистина опитах с Орион.
– Сигурен съм, че си опитала – каза Лукас, опитвайки се да прозвучи осъдително, но в гласа му имаше нотка на смях.
– Не се получи. Сякаш имам вградено възпиращо устройство в главата. Не мога дори да флиртувам с друго момче, без да чуя този глупав глас, който ми казва, че съм идиотка и прецаквам всичко. – Хелън изкачи още няколко стъпала и цялата шеговитост изчезна от тона й. – Ти си единственият, когото някога ще обичам. Единственият, когото съм способна да обичам напълно. Ти си предопределен за мен.
Той извърна поглед и преглътна:
– Значи се обичаме. И какво? Това не променя факта, че не можем да бъдем заедно.
Гласът му звучеше убедително, но още докато говореше, колебливото изражение на лицето му започна да се задълбочава, сякаш вече не вярваше истински онова, което изричаше. Сякаш не разбираше напълно защо не можеха да бъдат заедно.
Хелън изкачи с усилие последните няколко стъпала. Тежестта на това, което се готвеше да му каже, внезапно я притисна, забавяйки крачките й.
Знаеше какво е чувството сърцето й да е разбито. Лукас й бе причинил това веднъж. Не беше толкова просто и прямо – като едно-единствено пробождане, толкова болезнено, че ти се иска просто да те убие, по дяволите. Това, което чувстваше сега, бе толкова остро и мъчително, че накъдето и да обръщаше мислено ситуацията, намираше нов начин да бъде наранена.
Прекоси подиума до мястото, където Лукас седеше на трона си, и се покатери в скута му. Той се вцепени от изненада, когато тя се отпусна, облягайки се на него, но беше толкова смутен от тъгата й, че инстинктивно я притегли към себе си. Тя не можеше да се застави да го изрече гласно, затова обви ръце около врата му, приближи устни до ухото му и му прошепна цялата истина.
Хелън почувства как по кожата му избиват тръпки от вълнение, докато му разказваше за отчаяния план на Дафна да възкреси Аякс от мъртвите. Не беше съвсем сигурна какво е казала. Просто остави цялата ужасна бъркотия да се излее като водопад от устата й и да се влее в ухото му. Няколко пъти почувства как той се присвива ужасено и дъхът излиза бързо от гърдите му, слисан, когато осъзнаеше някое ново разкритие. Накрая, когато тя започна да говори за поведението си към Дафна на брега и изрече думата „Щит“, Лукас се дръпна назад и допря пръст до устните й.
– Не ми казвай нищо повече – прошепна той. Разбра, че когато тя се отделеше от Орион, всяка надежда да спаси плана си за победа над боговете беше в опасност. – Дори не си го мисли тук. Трябва да се върнеш незабавно при Орион.
– Никъде не отивам без теб.
– Трябва да се върнеш, Хелън – каза той твърдо, но вместо да я отблъсне, само я прегърна по-здраво. – Аз трябва да остана тук. Дадох клетва. – Той изрече задавено думата, осъзнавайки чудовищността на грешката си.
– Но, Лукас, боговете използват отсъствието ти, за да твърдят, че си мъртъв и че всъщност не си спечелил двубоя. Тук не става въпрос само за теб и мен. Трябва да се върнеш и да се покажеш на боговете или те ще изпратят армията на Тантал срещу нас.
– Малкият ми брат ще изпрати армията си срещу вас, каквото и да направите, племеннице. Ако Лукас се върне на бойното поле и докаже, че е жив, Зевс просто ще намери друг повод да атакува – изрече печалният глас на Хадес. Хелън се надигна от скута на Лукас и двамата застанаха един до друг, хванати за ръце, докато Хадес се приближаваше от стълбите.