– Ти знаеше ли? – Хелън попита Хадес. – За Дафна? Знаеше ли какво прави тя?
– Виждам много, но не виждам всичко – Хадес поклати глава. – Никое създание не е всезнаещо. Дори Богините на Съдбата могат да бъдат блокирани от Немезида.
– Имам нужда от него – прошепна тя, като стисна ръката на Лукас.
– И аз му го казах, няколко пъти, но той не желаеше да ме слуша – отвърна Хадес, като извърна поглед. – Независимо колко много съчувствам и на двама ви, не мога да го освободя. Той даде клетва, такава, която обвързва и мен.
– Не е имал право да даде такава клетва. Той не е годен за твой наследник. – Хелън се отдели от Лукас и повиши глас: – Призовавам Евменидите да бъдат свидетелки на твърдението Ми. Лукас не е годен да управлява мъртвите.
– Умно момиче – каза Хадес със замислен тон, сякаш тактиката на Хелън не му беше хрумнала.
Когато трите момичета, които някога бяха Фурните, се плъзнаха от тъмнината зад трона, Хадес се усмихна на Хелън сякаш се гордееше с нея. Трите бивши Фурии, сега познати като Евменидите или Милостивите, бяха като свръхестествени адвокати на защитата за Подземния свят и бяха много задължени на Хелън.
Евменидите се подредиха вдясно от трона на Лукас, докато Хадес застана вляво. Най-малката се усмихна на Хелън, която се усмихна в отговор, устоявайки на порива да й помаха приятелски.
Най-малката придаде на лицето си напълно неподвижно изражение и извърна очи. Евменидите може и да дължаха на Хелън освобождаването си от страданията, които понасяха в ролята си на Фурии, но сега Хелън виждаше, че щяха да направят каквото е правилно, независимо от какво имаше нужда тя.
– Нека мъртвите влязат и отсъдят – изрекоха Евменидите като една.
Във въздуха се понесоха призрачни въздишки, когато невидими присъствия се притиснаха към Хелън и Лукас, насочвайки ги в една и в друга посока, докато минаваха. След броени мигове залата се напълни със стотици, после хиляди, после милиарди мъртви души, струпани чак до непрогледната тъмнина на тавана и изтикани в най-далечния ъгъл.
– Нека бъдат оповестени качествата на кандидата – каза водачката на Евменидите, като излезе и махна с бледа ръка в посоката на Лукас. – Преди всичко, той е интелигентен. Доказателство за това – той е единственият молител, който предлага на повелителя на мъртвите именно това, което той желае, като предлага себе си като заместник на Хадес. По отношение на интелигентността кандидатът е най-добрият, когото сме виждали някога.
Хелън прехапа устна и се намръщи. Разбира се, Лукас бе най-умният човек, когото беше срещала някога. Достатъчно умен, за да се справи с властта като господар на объркващо място като Подземния свят.
– Той има власт над сенките и може да прави себе си невидим, когато пожелае. Може да върви незабелязан сред живите като Хадес – каза онази, която Хелън винаги бе възприемала като „хленчещата“. Хелън отново нямаше как да я опровергае.
Въздухът запращя тихо, като звук от горящи листа, докато мъртвите се съвещаваха.
– Той е Търсач на истината и може да съди сърцата, както трябва да прави господарят на мъртвите – каза най-малката от Евменидите, сякаш съжаляваше да добави гласа си към твърденията срещу Лукас. – И е безсмъртен.
– Не, не е – възрази Хелън веднага.
– Факт. Той не може да се разболее, да остарее, да бъде убит от която и да било природна стихия или от каквото и да е оръжие – напомни водачката на мъртвите съдници, като посредник в дебат. – Той носи в себе си светлината на безсмъртен. Мъртвите могат да я видят.
Хелън чу Лукас да ахва и почувства как се обръща към нея, канещ се да зададе милион въпроси. Тя протегна ръка да му попречи да каже каквото и да било и продължи:
– Разбирам. И сте прави. Той не може да бъде убит от външен източник – отвърна тя с кимване. – Но въпреки това Лукас може да умре. Доказателството за това беше дадено, когато Хеката го пусна да влезе в огнения обръч, за да се бие с Мат. Нямаше да може да се бие с Мат, ако беше безсмъртен.
– Хелън говори истината – каза Хадес, впечатлявайки Хелън с честността си, макар тя да знаеше, че справедливостта е едно от нещата, на които той държи най-много. – Хеката никога не би позволила един безсмъртен да се бие в смъртоносна схватка с простосмъртен. Трябва да има нещо, което може да убие Лукас.