Евменидите заговориха тихо помежду си. Най-накрая, хленчещата повиши глас:
– Ако това е номер и той може да бъде убит единствено от нещо невероятно, като например меч, изработен от измислен метал, който не съществува, тогава ще го смятаме за безсмъртен.
– Настояваме да узнаем какво може да го убие – каза водачката.
– Собствената му воля – каза Хелън. – Ако не иска да живее повече, той ще умре. Това е негов избор. Никога не бих му го отнела. – Тя се обърна към Лукас, за да се увери, че това го устройва, но лицето му бе непроницаемо. Тя се обърна отново към тълпите от мъртъвци и продължи: – Ако иска да умре, той ще умре, а ако го направите повелител на мъртвите, каква е гаранцията, че някой ден няма да му втръсне от всичко това и няма просто да се остави да умре, оставяйки ви без предводител?
Мъртвите се раздвижиха неспокойно наоколо и въздухът закипя. Хелън видя как най-малката Евменида накланя глава, сякаш се вслушва в някакъв глас в ухото си.
– Мъртвите отсъждат, че той е твърде почтен, за да наруши клетвата си, сега или когато и да било – каза тя. – Хадес може да види, че сърцето му притежава отдадеността, която им е нужна, и те вярват, че кандидатът няма да позволи да умре и да ги остави на Хаоса.
– Но как можете да сте сигурни? Той не иска това – каза умолително Хелън.
– Нито пък Хадес го е искал. Но кандидатът избра това, което е повече от стореното от Хадес – каза водачката на Евменидите. Погледна Хелън извинително за миг, а после продължи стоически: – Кандидатът не е бил принуден или подкупен по никакъв начин. Хадес положи всички усилия да го разубеди и Да го накара да се върне на светло, но той не пожела. По своя воля и с пълно съзнание за постъпките си избра да бъде Ръката на Мрака. Кандидатът отрича ли това?
– Не – Лукас наведе глава. – Не го отричам.
Хелън знаеше, че Лукас не би казал, че е подведен, макар че беше, защото е твърде почтен, за да бяга от отговорността си. Хелън се сети за онзи път, когато Лукас я бе заварил да се носи на ръба на пространството и я беше дръпнал обратно към Земята. Вяха разрешили ужасния си спор на платформата на покрива й и тя го беше попитала дали Кастор го е накарал да я отблъсне, но Лукас отказа да припише вината на баща си. Каза само, че било по негов избор.
Тя го обикна още повече заради чувството му за отговорност. Което само подсили решимостта й да говори най-лошото за него – независимо дали го вярваше или не. Само се надяваше предчувствието й за онова, което Персефона беше казала на Хелоуин, да е вярно.
– Той е интелигентен и лоялен, и има силно чувство за справедливост. Има всичките таланти на Хадес. Но му липсва най-важното качество – обърна се Хелън на висок глас към всички души, които можеха да я чуят. – Орион и аз бяхме онези, които издържаха изпитанието на Фуриите. Освободихме ги със състрадание и мъртвите отсъдиха, че сме достойни да управляваме. Лукас никога не е минавал тази проверка.
Хелън направи пауза и си пое дълбоко дъх, защото знаеше, че това, което се готвеше да каже, ще нарани Лукас и вероятно ще промени начина, по който той гледа на нея. Независимо от това, знаеше, че вариантите й се бяха изчерпали и трябваше да го направи.
– Лукас не е годен да бъде господар на мъртвите, защото не е доказал пред никого, че е състрадателен човек – каза Хелън високо.
Главата на Лукас рязко се извърна и погледна Хелън изненадано. Тя не отвърна на погледа му, макар да чувстваше, че той се взира в нея. Евменидите спряха, за да поговорят тихо помежду си. През цялото време Лукас се взираше в Хелън, но тя отказваше да го погледне в отговор.
– Той се смени с братовчед си – възрази водачката на Евменидите. – За това е нужно състрадание.
– Това беше вина – каза Хелън, обръщайки се нарочно към Хадес, за да може той да прочете истината в нея. – Когато Хектор умря, видях вина, скръб и примирение със съдбата в сърцето на Лукас. Това бяха емоциите, които му дадоха готовност да се размени. Не състраданието. Ако състраданието е това, което мъртвите ценят повече от всички други качества, тогава Лукас не е годен да управлява тук.
Мъртвите започнаха да се съвещават; шумоленето и хриптенето на гласовете им напомни на Хелън за звука на вятър в поле с висока блатна трева. Беше й непоносимо да погледне Лукас. Просто се надяваше, че ще й прости за това някой ден. Вместо това тя хвърли поглед към Хадес, който я наблюдаваше с лека усмивка на лицето. Искаше да му каже, че съжалява, задето е действала така против него, но знаеше, че не се налага. Той можеше да прочете съжалението в сърцето й.
Водачката на Евменидите наклони глава настрани, слушайки присъдата на мъртвите.