– Кандидатът бе сметнат за недостоен – отсъди тя и Хелън рухна от облекчение. Но Евменидите не бяха приключили. – Въпреки това, той все пак трябва да изпълни клетвата си.
– Какво означава това? – попита Хелън духовете във въздуха, макар че не можеше да разбере шушнещия им говор.
– Означава, че някой ден Ръката на Мрака трябва да замести Хадес – отвърна най-малката Евменида. – Не може да управлява, докато не бъде сметнат за достоен, но някой ден трябва да се предложи да бъде поставен на изпитание от мъртвите и ако го издържи, да заеме мястото на Хадес в Подземния свят.
Хелън не можеше да говори. Блъскаше си ума за причина да възрази, нещо, което щеше да обезсили клетвата на Лукас, но не й хрумна нищо.
– Хелън – прошепна Лукас в ухото й. – Да вървим. Всичко е наред.
– Не, не е! – изсъска му в отговор тя. – Това означава, че всеки момент може да бъдеш призован тук долу. Няма да знаем кога или как, но някой ден мъртвите ще те призоват и ще трябва да отидеш в Хадес.
Лукас се засмя меко и поклати глава:
– Това е животът, Хелън. Пред това се изправят всички. То просто означава, че ще трябва да живея всеки ден така, сякаш може да е последният ми ден на Земята. Мога да се справя с това. – Той погледна през рамо към Хадес, с очи, блеснали с онази вътрешна светлина, която Хелън не беше виждала у него от седмици. – Благодаря.
– Трябва да вървите. Веднага – каза Хадес сериозно. – Двамата сте нужни обратно на Земята. И, Хелън? Не позволявай на Зевс да спечели. Независимо какво трябва да направиш, за да го спреш – направи го.
Тя въздъхна и кимна, знаейки какво има предвид Хадес, но несигурна дали е достатъчно силна да го изпълни докрай сега, когато знаеше, че Лукас ще трябва да служи на Хадес някой ден. Можеше ли да се изправи пред дългото бъдеще, знаейки, че ако иска да бъде с Лукас, ще е принудена да го стори в царството на Хадес? Като Персефона ли щеше да свърши?
– Благодаря ти отново, чичо – каза тя. – Предай обичта ми на своята царица.
16
Хелън и Лукас се появиха на брега. Надявайки се да попадне близо до Орион, Хелън сметна, че най-подходящо беше да се появи на онова място на импровизираната арена, където се бяха състояли двубоите. Очакваше да открие, че бойните позиции, строени на брега, нямаше да са много по-големи, отколкото когато беше тръгнала, така че веднага ще разбере в коя посока да тръгне, за да открие Орион. Бе сгрешила неимоверно много.
Когато двамата излязоха от кръга от скреж, се озоваха насред гигантски лагер, който гъмжеше от хиляди бойци. Всички – Потомци, мирмидонци и простосмъртни – се подготвяха за битка.
– Майчице мила – възкликна Хелън, зяпвайки слисано към оживения град от палатки, изникнал по протежение на брега. Видя господин Танис от железарията да остри меч на голям кръгъл камък. Очите му изглеждаха празни и чужди. Тя точно се готвеше да му извика и да провери дали е добре, когато Лукас я дръпна грубо за ръката.
– Нагоре! – изръмжа той страховито и я хвърли във въздуха. Докато тя се освобождаваше от гравитацията, той прелетя покрай нея и я хвана за ръка, за да я дръпне заедно със себе си. – Погрешната страна! – извика й в отговор, насочвайки ги към вътрешността на острова.
От въздуха Хелън виждаше двата лагера, но все още не можеше да повярва колко огромно е всичко. Носеха се плавно в продължение на няколко мига, изучавайки новата карта, начертана на брега в най-западния край на остров Нантъкет. От Сиасконсет чак до езерото Сесачача от двете страни на брега се редяха палатките на Танталовата армия. Орион и неговите войници бяха изтикани назад върху дюните, където се струпаха на възвишението, нелепо малочислени. Хелън можеше да чуе как Лукас си шепне, сякаш запаметява списък от неща за по-късно.
– Не тръгнахме ли току-що? – ахна тя, слисана. Там долу имаше твърде много хора, твърде много палатки. – Как се е случило това толкова бързо?
– Хефест има складирани под планината Олимп достатъчно оръжия, за да сложи меч в ръцете на всеки мъж, жена и дете на света – отвърна Лукас разсеяно. Хелън гледаше как очите му скачат наоколо, а устните му се движат, докато броеше палатките и отбелязваше снабдителните линии.
Покрай тях засвистяха стрели. Няколко отскочиха от Хелън и Лукас инстинктивно я дръпна от пътя им. Беше ги забелязала една фаланга мирмидонци и последваха още стрели, докато въздухът се изпълни гъсто с тях.
– Добре съм – тя отблъсна дъжд от стрели от лицето си. Докосна златното сърце, което носеше на шията си, за да напомни на Лукас, че носи половината от Пояса на Афродита, закрилящ я от оръжия. – Изпитвам жилещо усещане, но стрелите не могат да ме убият. Нито пък теб.