Лукас гледаше с безизразно лице как стрелите отскачат от него. Хелън погледна към сърцето му и видя дузина различни емоции да бушуват като вихър в него.
– Ядосан ли си ми? – попита тя умолително, като положи длан върху гърдите му. Той вдигна поглед към нея, но очите му бяха толкова обезумели, че тя нямаше представа какво минава през главата му. – Знам, че те направих на практика безсмъртен, без дори първо да те попитам. Но все още зависи от теб. Ако искаш да умреш, все още можеш, когато поискаш. Не че би искал да умреш точно сега. Но някой ден в бъдеще, знаеш ли, все още можеш.
Лицето на Лукас се сбърчи от объркване.
Пламтящо кълбо прелетя покрай тях и едва не ги уцели, но нито Хелън, нито Лукас му обърнаха внимание. Нова градушка от стрели затъмни небето около тях, но всичко беше само фонов шум, който Хелън с лекота пренебрегна сега, когато имаше този шанс да разкаже всичко на Лукас.
– А после и всички тези неща, които казах – че не си състрадателен – продължи тя; очите й внезапно се насълзиха. – Трябва да знаеш, че всъщност не мисля така за теб. Казах го само защото не си бил подлаган на изпитание като нас с Орион. Само това можах да измисля, за да го използвам на процеса – единствената причина, поради която мъртвите биха те отхвърлили.
Изражението на Лукас още бе празно. Тя го прие като знак, че онова, което беше казала за него по време на процеса, го бе накарало да я види по различен начин, точно както се бе опасявала. За да го спаси, тя го беше накарала да престане да я обича. По лицето й се стекоха сълзи.
– Сега ме мразиш, нали? Но трябваше да изтъкна единствения ти голям недостатък, дори ако това промени чувствата ти към мен. Направих го, за да те върна, дори ако това означава, че съм те загубила.
– Не би могла да ме загубиш, Хелън. Дори и ако опиташ – той я притегли по-близо до себе си. – И само за сведение, съгласен съм с теб. Би трябвало да бъда по-състрадателен. Никога не съм очаквал да мислиш, че съм идеален. Знам, че не съм.
– За мен си.
– Това е всичко, което ме интересува – каза Лукас тихо. – Моята не-братовчедка Хелън.
Само за момент Хелън се изплаши, че той няма да го направи. Вече толкова пъти се беше чувствала обнадеждена и бе оставала разочарована, че се съмняваше някога наистина да се случи отново. Но то се случи. Той зарови ръце в косата й, придърпа я към себе си и я целуна.
Небето се изпълни с пламтящи стрели и огромни метателни оръжия, които миришеха на разтопен асфалт. Около тях всичко започна да експлодира, но Хелън изобщо не я беше грижа. Бе си у дома и не искаше да напуска този дом никога повече.
Отчаяно го обгърна още по-здраво с ръце и целувката стана безумна и трескава. Стрели летяха насам-натам, докато войниците на Орион отвръщаха на нападението на мирмидонците. Забелязвайки, че са попаднали на пътя на кръстосания огън, Лукас прекрати целувката, но продължи да я прегръща.
– Ще довършим това по-късно – обеща той задъхано, притискайки чело към нейното за момент, за да се успокои. После се обърна и я поведе обратно към земята.
Летяха бързо, избягвайки свирепото нападение от жилещи оръжия възможно най-добре, и се приземиха от своята страна на бойната линия. Стрелците бяха въоръжени до зъби със стрели: Звънтяха доспехи и скърцаше кожа. Армия от Потомци, макар и малка, посрещна първата вълна от армията на Тантал – трийсет и трима мирмидонци, които стояха срещу тях на широка пясъчна ивица, с Тантал като техен водач. Хелън се заслуша как Тантал крещи заповеди на застаналата в готовност армия, и реши, че трябва да му го признае. Той беше личното й страшилище вече от няколко месеца, но не беше страхливец.
Веднага щом Хелън и Лукас докоснаха земята, Орион и Кастор изтичаха да ги посрещнат.
– Как успя...? – Орион попита Хелън, докато гледаха как Кастор прегръща здраво сина си.
– Ще ти кажа по-късно – отвърна тя.
– Къде е Хектор? – попита Лукас.
– В моята палатка – отвърна Орион, като поведе Хелън и Лукас към нея. – Наистина си мисли, че ще се бие.
– Не мисля, че ще се бия; аз наистина ще се бия – обади се Хектор с най-сприхавия си глас от вътрешността на палатката.
– Хектор, ако отново вземеш, че загинеш, когато поема владенията на Хадес, ще те накажа наистина задълго в Тартар – каза Лукас, докато влизаха.
Хелън и Лукас влязоха вътре и първото, което забелязаха, бяха шест комплекта доспехи, висящи от поставките си, като кухи войници, застанали на пост да пазят стаята.