Бронзови за Хектор, бели за Орион, сребърни за Кастор и черни за Лукас – помисли си Хелън. Отделно от останалите, имаше комплект златни доспехи – формата и размерът показваха, че са изработени за жена. Това е мое.
Под доспехите Джейсън увиваше марля около гърдите на Хектор. Джейсън изглеждаше блед и отпаднал от изцеляването на брат си.
– Лукас! – възкликна Касандра и се хвърли към брат си. Той улови малката си сестра и я прегърна. Братовчедите му се спуснаха като рояк към него, прегръщаха го и го тупаха по гърба, но въпреки щастието им, че го виждат, всички бяха чули онова, което бе казал.
– Какво имаш предвид с това „когато поемеш владенията на Хадес“? – попита Касандра, като пусна Лукас.
– Какво стана? – Кастор попита обвинително Хелън, сякаш тя си беше свършила работата наполовина.
– Татко, виж, няма как да се измъкна от клетвата, която дадох. Но благодарение на Хелън, не се налага да поемам властта веднага. Да се съсредоточим върху настоящата битка. – Лукас стисна рамото на баща си, после се обърна към Хектор: – С Хелън погледнахме зад вражеските позиции от въздуха. Къде е картата? – Звучеше, сякаш беше планирал битка милион пъти.
Касандра отведе мъжете до една маса в ъгъла и Лукас веднага започна да разяснява разположението на вражеския лагер.
Хелън се готвеше да се присъедини към тях, когато чу познат глас. Беше далечен и слаб, зовящ от ничията земя между двете страни.
– Някой да помогне! – пищеше Клеър.
Изпитваше болка.
– Гиг? – повика я Хелън и изтича навън от палатката, отправяйки се към периферията на линията. Горящите топки катран, които мирмидонците бяха запратили по Хелън и Лукас, бележеха всичко с огромни облаци черен дим.
– Насам! – извика Клеър дрезгаво в отговор, някъде зад димната завеса.
– Хелън, недей! – изкрещя Орион, но Хелън не слушаше.
Нямаше значение, че Клеър беше предпочела Мат пред нея.
Викът на страдащата й най-добра приятелка заличи всичко останало и тя се втурна в ничията земя.
Нова вълна стрели бе изстреляна в мига щом Хелън стъпи на чертата – предупредителни изстрели от мирмидонците.
– Лени! – нададе вой Клеър, с накъсан от болка глас.
Тя беше някъде там в дюните, но Хелън не можеше да я види. Падаха твърде много стрели, а в шипковите храсти и блатната трева бушуваха пожари.
Хелън почувства как огромен прилив на сила се надига и излиза от нея, когато я завладя отчаяна нужда да открие Клеър. Няколко неща се случиха едновременно. Огньовете на земята угаснаха сред съскане на скреж и пара. Изви се мощен вятър и отвя обратно целия дим, разкривайки Клеър и Дафна, приведени на пясъка. Сто стрели спряха във въздуха, с бронзови върхове, балансиращи на ръба на магнитното поле, създадено от Хелън. За миг всичко застина неподвижно.
Със сърце, заседнало в гърлото, Хелън видя, че макар Дафна да предпазваше Клеър от огньовете с тялото си, и двете бяха уцелени от стрели.
Клеър кървеше обилно.
Хелън затича към нея, с изтръпнали от паника ръце. Със закъснение осъзна факта, че с изтичването си в ничията земя е излязла на бойното поле. Непреднамерено бе дала основание на мирмидонците от другата страна да направят същото.
Чу Лукас, Орион и Хектор да надават бойни викове зад нея, за да призоват войниците си. Като един, те се хвърлиха стремглаво в схватката, която Хелън неволно беше започнала. Тя виждаше единствено Гигълс, плачеща и стиснала стрелата в гърдите си.
– Излезте от нея! – изкрещя в някакъв глупав порив Хелън на стрелите, стърчащи от тялото на Клеър. Те се подчиниха и изскочиха от тялото на Клеър, правейки нещата много по-лоши. Реки от кръв започнаха да се леят от тялото на приятелката й.
Хелън стигна до Клеър и Дафна преди връхлитащите армии да се срещнат. Придърпа и двете плътно към себе си и се стрелна право нагоре във въздуха, докато Потомците и мирмидонците се срещнаха в сблъсък на мечове и щитове под нея.
Докато забързано водеше Клеър и Дафна към Джейсън, тя хвърли поглед надолу и видя Кастор, Хектор, Орион и Лукас да се врязват без доспехи във фалангата на мирмидонците. Лукас беше начело, яростно отбивайки удари. Видът му, както отблъскваше остриета на мечове с голи ръце, изпрати тръпка през тялото на Хелън и макар да знаеше, че никой меч или стрела не може да го убие, тя изпита облекчение, че трябва да се фокусира върху летенето и не може да гледа. След миг въведе Клеър и Дафна в палатката.
– Добре съм – настоя Дафна, като закуцука към масата и столовете. Хелън положи Клеър пред Джейсън и Касандра. Джейсън реагира незабавно, ръцете му засияха в синьо, за да спрат кървенето на Клеър, дори докато в сърцето му се промъкваше болка заради онова, което беше направила.