Дафна изчака, докато Джейсън почти се докара до безсъзнание с опитите да изцели Клеър, а Касандра отиде да му донесе храна и вода, за да го ободри, преди да свали златната броня от поставката й. Облече я бързо и, с лицето на Хелън, се втурна на полесражението.
Знаеше, че никога няма да се измъкне жива, но никога не й беше пукало за собствения й живот. Аякс беше изгубен за нея. Най-сетне, след всичките тези години, бе приела това. Оставаше й да постигне само едно нещо. Едно обещание, което трябваше да спази.
Всичко, което трябваше да направи, бе да прекоси позициите, докато мнозинството от бойците на Тантал са заети с битката. Тогава щеше да е достатъчно близо, за да го убие.
Беше заменила сърцето си за това преди месеци – сърцето й заради помощта на Хеката при отнемането на живота на един човек. Нямаше значение какви предпазни мерки вземаше Тантал. Хеката, пазителката на всички кръстопътища и прагове, беше обещала на Дафна, че ще отвори за нея всяка врата.
Докато пресичаше тичешком до ничията земя, част от Дафна се надяваше Хелън да повярва, че тя прави това, за да й помогне. Още по-голяма част от нея си пожелаваше това да е вярно. Но тя знаеше по-добре. Правеше го главно за отмъщение. Фактът, че помагаше на Хелън, беше просто допълнителна полза.
Мирмидонците се бяха разсеяли, преследвайки истинската Хелън, която Орион беше преметнал на рамо и отнасяше обратно зад бойните линии. Смущаващо, но Дафна знаеше, че отстраняването на дъщеря й от бойното поле е най-добрият ход. Въпреки цялата си вдъхваща страхопочитание сила, Хелън не бе роден боец и Дафна се зарадва, че Орион имаше благоразумието да я махне от пътя.
За разлика от великодушната си и лесно поддаваща се на заблуди дъщеря, Дафна беше влизала в много битки и знаеше как да си служи с меч. Без да обръща внимание на бързо заздравяващите рани на бедрото и рамото си, тя покоси на място неколцина членове на култа на Стоте братовчеди и започна да си разчиства пътека към вражеската позиция.
Дафна се завъртя в кръг да влезе в схватка с колкото може повече от тях, за да отвлече вниманието на врага от Хектор, Лукас и Кастор. Никой от мъжете на Хелън не беше с доспехи и трябваше да се прегрупират. Единственият начин това да стане би бил, ако Дафна успееше да спечели надмощие и да изтласка врага. Докато мирмидонците преследваха истинската Хелън, Дафна можеше да успее на косъм да прекоси позициите и да продължи към истинската си цел.
Уби трима души и порази с електричество друг, преди мълнията й да привлече вниманието на Кастор.
– Хелън! – извика той. Виждайки Дафна, обкръжена от все повече и повече войници, той понечи да й се втурне на помощ.
– Дръпни се назад, Каз! – изкрещя тя, нарочно дослужвайки си със стария му прякор. Той беше схватлив човек и бързо си Даде сметка, че момичето в златната броня не е Хелън, макар че изглеждаше точно като нея.
Кастор протегна ръка да попречи на Лукас да литне към нея и бързо обясни положението на сина си. Двамата насочиха вниманието си обратно към битката със Стоте братовчеди, а Дафна уби последния от мъжете, които я бяха обкръжили.
Втурвайки се през вражеските позиции, тя изрита от пътя си няколко хипнотизирани простосмъртни. Всички Потомци и мирмидонци бяха на бойното поле, а простосмъртните резерви още не бяха подредени. Дафна не искаше да използва меча си срещу простосмъртни и го прибра в ножницата, предпочитайки несмъртоносния ръкопашен бой.
С голи ръце тя се вряза в резервните войски и се отправи към група големи шатри, извиквайки предизвикателството си:
– Тантал! Нека решим това още сега – изкрещя преобразената като Хелън Дафна. – Един живот вместо хиляда! – Тълпата зашепна думата Тиранин. Хващаха се на въдицата. – Твоят живот или моят. Да сложим край на тази война, преди да започне.
Тантал отметна предното платнище на палатката си и излезе в пълно бойно снаряжение. Дафна спусна забралото на шлема и завъртя ефеса на сабята си между дланите.
– Но аз нямам мълния. Не мога да призовавам земетресения. Не мога да летя – Тантал протегна ръце, докато вървеше към нея, сякаш нямаше нищо за криене.
– Меч срещу меч – отвърна рязко Дафна в образа на Хелън. – Не се допуска друг талант. Само твоето острие срещу моето.
Всички в тълпата, с изключение на един човек, замърмориха в знак на съгласие.
– Хелън, недей! – изкрещя Ариадна. Баща й й попречи да изтича при Дафна. – Той е твърде добър.
– Без други таланти или номера? – Тантал попита неуверено Дафна. Не искаше да се изправи срещу нея, освен ако не беше сигурен, че може да победи.
– Никакви – каза Дафна, без да се поколебае, знаейки, че вече е заплатила за тази лъжа с цялото си сърце.