– Касандра дойде да бъде близо до теб, за да не пророкува – напомни му Хелън. Засуети се за миг с връзките на бронята на Орион и бързо вдигна безпомощно ръце. – И е тук, за да те облече. Представа си нямам как се слагат тези проклети неща.
Хелън се дръпна назад и остави Касандра да свърши онова, което толкова очевидно искаше да направи. Да докосне Орион. Той дори не я поглеждаше.
– Е, давай, казвай. Умирам си да чуя какво е това, което си „твърде страхлива да направиш“ – каза Орион със скептично изражение, сякаш не вярваше наистина, че Хелън може да бъде страхлива по отношение на каквото и да било.
– Да се направя безсмъртна – отвърна тя с пресекващ глас. – И не „практически безсмъртна“ – не безсмъртна с изключение на една миниатюрна „клауза“, според която мога „да се откача от кукичката“ след не знам си колко милиарда години, ако ми дойде до гуша от всичко – а наистина, действително, безсмъртие от типа „докато звездите в небето угаснат“, за да мога да вляза в единоборство със Зевс. Не искам да бъда безсмъртна. – Почувства сълзите да парят ъгълчетата на очите й. – Ужасявам се от вечността.
Орион се отскубна от Касандра, сякаш я нямаше, и прегърна Хелън.
– Окей, да. Това би ужасило и мен – той я прегърна леко, за да не я притисне към бронята си.
Хелън отвори очи, докато Орион я прегръщаше, и видя Касандра да се взира в тях, със сини очи, разширени и изцъклени от обида. Хелън се отдръпна от Орион и остави известна дистанция между тях. Как можеше той да е толкова безчувствен към Касандра?
Нима просто не я харесваше? Хелън знаеше, че това не е вярно. Той беше искрено привързан към своето „котенце“ – просто не гледаше на нея като на жена. Да, беше малко млада за него в момента, но въпреки това имаше нещо странно в това как той явно не може да вижда в нея, както умееше с други хора. Както Богините на Съдбата не могат да виждат през него, помисли си тя. Еней беше син на Афродита, но и той никога не беше подозирал, че троянската Касандра го обича.
Хелън осъзна, че Богините на Съдбата сигурно крият Касандра от Орион до голяма степен по същия начин, по който Немезида крие Орион от тях.
– Преди всичко, защо трябва да ставаш безсмъртна? – попита той, като прекъсна потока на мисълта й и я върна към по-належащата ситуация.
– За да направя тази битка моя. Както трябваше да бъде още от началото – промърмори Хелън, като нервно потри ръце в джинсите си.
Чуха шумове пред палатката – звукът от тяхната завръщаща се армия. Хелън чу Потомци от Римската династия да казват: „Той е мъртъв! Тантал е мъртъв! На боговете не им останаха защитници!“.
Но тя знаеше, че боговете няма да бъдат победени толкова лесно. Щяха да изпратят всяка буря, всяко земетресение и всяка приливна вълна, с които разполагаха, преди да допуснат Хелън да си тръгне като победителка.
– Кой го уби? – извика щастливо Орион, като отиде до входа на палатката.
– Майка ми – отговори Хелън зад него. Изтича и го улови за раменете, преди да е успял да се присъедини към войниците си във веселието. – Орион. Не позволявай на Посейдон да разруши този остров. Отблъсни неговите земетресения, отблъсни приливните вълни. Достатъчно силен ли си да го нападнеш така?
– Ще опитам – каза Орион; лицето му побеля. – Натам ли отива тази война?
– Да – каза напевно Касандра. Хелън потръпна при този звук, сякаш някой беше излял ледена вода в гърба й.
Орион и Хелън се обърнаха да погледнат Оракула. Въздухът около нея проблясваше от цветове, а тялото й подскочи, сякаш някакъв юмрук я удари отвътре, но лицето и гласът й останаха под неин контрол, докато се бореше с Богините на Съдбата.
– Дванайсетимата безсмъртни не могат да се срещат със смъртни в открита битка. Тиранино, те ще пуснат в ход най-мрачните си оръжия, за да се бият с теб, докато със Зевс не се срещнете в битка като равни. Не отлагайте. Един от вас трябва да отиде в Тартар и да завърши цикъла.
– Ще се погрижим за това – каза Хелън предизвикателно.
Крехкото тяло на Касандра се разтресе, сякаш бе поразена от електрически ток. Лицето й се спаружи, а очите й се покриха с ципи от катаракти, когато най-ужасяващата от трите Богини на Съдбата, Атропа – онази, която прерязва нишката на живота, – си проби път и обсеби Касандра.
– Воалът на Немезида невинаги действа на вече ослепения – каза Атропа и заби пръст в окото на Касандра.
– Орион! – изпищя Хелън и той затича към Касандра да спре жестокото пророчество, което се опитваше да я унищожи отвътре навън. Но старата жена се отдръпна с танцова стъпка от тялото на Касандра.