– Няма отново да ни откраднеш съда, красавецо – изкиска се злобно Атропа. Накара бедрата на Касандра да се люшнат съблазнително, дразнейки Орион. – Посейдон призовава най-зловещите си любимци от дъното на океана. Кракенът8 идва да ви убие този път!
Орион обви ръце около Касандра и тя изгуби свяст, когато Богините на Съдбата бяха най-сетне прогонени. Вдигна я с такава лекота, с която би вдигнал кукла, и я отнесе до един стол, за да седне и да я държи в скута си.
– Котенце? – той нежно докосна лицето й. Тя не реагира. – Хайде, събуди се. – Той я разтърси; страхът го разгневяваше. – Касандра! – изрече заповеднически, но тя дори не трепна.
Хелън видя нещо да припламва в Орион и преди той да успее да отдръпне емоцията, тя я разпозна. Ярко проблясване на любов.
Викове и писъци на паника започнаха да се носят откъм войниците на бойното поле. Лукас, Хектор и Кастор влязоха забързано в палатката с побелели и втренчени лица.
– Какво става? – попита Хелън, опасявайки се от най-лошото, но мъжете бяха твърде зашеметени, за да проговорят.
Отвън откъм задния край на палатката, от страната на острова, Хелън чу гласа на Анди, с тона й на морска сирена, да нарежда на войниците да удържат позицията. Миг по-късно Анди се провря под платнището отзад и изпълни отвратен танц, сякаш по кожата й лазеха мравки.
– От водата изпъляват разни неща! – изписка Анди, на ръба на истерията. – Странни мъже-риби и жени-раци, и... – Млъкна насред изречението и размърда пръстите на ръцете си с ужасено изражение на лицето. – Целите са слизести! Аз съм наполовина сирена. Виждала съм повечето зловещи пълзящи гадини на дъното на океана, но тези същества са отвратителни!
Истеричният изблик на Анди събуди Джейсън и той се запрепъва към групата, с лице, толкова отслабнало и изпито, че беше почти като на скелет. Посочи към Касандра, просната на скута на Орион.
– Какво е станало? – попита дрезгаво.
– Пророчество – отговори Орион. – Не се събужда.
– Какво каза? – попита Лукас.
– Че трябва да направя нещо, защото ако не го сторя, боговете ще – и не мога да повярвам, че казвам това – пуснат на свобода Кракена. – Хелън все още не можеше да го проумее. – Кракенът изобщо гръцко чудовище ли е? – избъбри тя.
Кастор се окопити пръв и се втурна да свали доспехите на всички от поставките.
– Момчета! – каза грубо. – Помогнете си един на друг с броните. Бързо!
Хелън стоеше като закована, докато всички те се разсъблякоха, а после започнаха да пристягат взаимно ремъците на броните си. Чуваше как сърцето й бие в ушите. Как можеше да гледа всички тези хора, които обичаше, да умират?
– Как ще ви се хареса на всичките да видите Всесвят? – извика тя с треперещ глас. Всички се поколебаха, зашеметени от привидно безумното предложение на Хелън.
– Хелън? – каза Лукас, с убийствено сериозен глас. – Да не смяташ да направиш безсмъртни всички?
– Не – отвърна тя. – Ако направя всички безсмъртни и загубя от Зевс, той няма да има избор, освен да прати всички ви в Тартар завинаги. Няма друг начин да се отървеш от напълно безсмъртен. Не мога да ви причиня това. – тя се задъхваше. Изглежда, не можеше да си поеме дъх. Когато проговори, гласът й беше толкова висок, че прозвуча пискливо: – Но какво ще кажете всички да сте на практика безсмъртни, като Лукас?
Оглушителен тътен премина през небето и разтресе земята. Рухвайки на колене, Хелън почувства как Лукас се хвърли върху нея, запушвайки ушите й. Паникьосаните писъци бяха удавени от единичния страховит рев, за който Хелън знаеше, че може да означава само едно.
Кракенът се надигаше.
6 „Макбет“ – Б. пр.
7 „Макбет“, 2 действие, 2 сцена, прев. Валери Петров. – Б. пр.
8 Кракен – митично морско чудовище, което представлява гигантски октопод или сепия. Размерите му са над 15 метра дължина с пипалата. Обитава морските води на Исландия и Норвегия, но се среща и в други части на Атлантика. – Б. пр.
17
Хелън почувства как Лукас я издърпва на крака, а после затичаха към предната част на палатката заедно с Орион и Хектор, за да погледнат към апокалиптичната сцена, която се разиграваше пред тях.
Слънцето и небето бяха закрити от огромен купол, надигащ се от водата. Дълъг, подобен на въже силует, се извиси във въздуха, а после се зададе с трясък по брега, размазвайки смъртни, Потомци и мирмидонци. Кракенът беше толкова грамаден, че връхчето на пипалото му започваше чак от дълбокия океан по-близо до брега, където главата на гигантската сепия пробиваше повърхността, пресичаше цели левги вода и спираше в лагера на Хелън. Беше с пламтящ червен цвят, набраздено от вени, дебели колкото дървесни стволове, и покрит със смукалца.