Войниците размахваха мечовете си към пипалото на Кракена, докато минаваше покрай тях, опитвайки се да го отсекат. В отговор пипалото сграбчи един от нападателите си, уви се около него като змия и стисна. Лукас дръпна Хелън обратно в палатката, докато войникът умираше от ужасна смърт. Макар да не й се налагаше да гледа, тя пак можеше да чува писъците му.
Хелън се обърна и видя зашеметени и ужасени погледи по всички лица. Нямаха представа как да нападнат нещо толкова огромно. Хвърли поглед към безчувствените тела на Клеър и Касандра. Обръщайки се отново към всички останали, видя да се заражда съгласие.
– Кой е с мен? – попита Хелън.
Хектор погледна Анди; емоциите му бяха така разголени, както никога досега с никой друг.
– Само ако дойдеш и ти – каза той.
– Добре – прошепна тя и посегна към ръката му. Той я улови и я притегли към гърдите си, кимвайки на Хелън, за да й покаже, че ще се включат.
– А Клеър? – попита Джейсън неспокойно.
– Вземи я – каза Хелън. – Орион, ти вземи Касандра. – Орион присви очи въпросително. Погледна надолу към сърцето на Хелън, разчитайки го, и разтревожено изражение сбърчи челото му. – Довери ми се – каза му тя.
– Кастор? – попита Хелън, обръщайки се към него.
– Съжалявам, Хелън. Цял живот съм си мечтал за Атлантида. Но не мога да отида с теб – каза той печално. – Не и без Ноел.
– Татко – понечи да възрази Лукас, но Кастор вдигна ръка да го спре.
– Живял съм достатъчно дълго, за да знам, че и без друго не искам да живея много след отреденото ми време – той поклати решително глава. – Това не значи, че съм извън борбата. Все още съм на твоя страна, Хелън.
– Щом не идваш с нас, не може да се биеш – настоя Лукас. – Прекадено опасно е.
– Не, не е – каза Хелън, когато й хрумна една мисъл. Разкопча сърцевидното колие, което носеше още от бебе, и го даде на Кастор. – Не знам дали можеш да използваш това.
Кастор кимна и извади кинжала си.
– Може да е реликва, която само дъщерите на Династията на Атрей могат да използват – каза той натъртено. Подаде кинжала си на Хелън и оголи ръката си до лакътя пред нея, срещайки погледа й без никакъв намек за страх. Без да губи време Хелън бързо прокара острието по кожата му. Кинжалът не го поряза.
– Само не се оставяй да те докопа Кракенът – каза Хелън, облекчена, че не го бе наранила. – Поясът на Афродита ще те пази само от оръжия, не и от природни стихии.
– Ще запомня това – каза Кастор, като закопча верижката на шията си. Сега, когато го носеше той, сърцевидната форма се промени, но той бързо пъхна колието под бронята си, преди някой да успее да види каква форма е приело.
– Благодаря ти – той прегърна силно Хелън. – Сега побързай.
– Всички да се хванат за ръце – нареди Хелън. Орион взе Касандра, докато Джейсън вдигаше Клеър.
През ума на Хелън светкавично преминаха всички хора, които не взимаха със себе си – баща й, Кейт, Ариадна, и да, дори Мат. Имаше толкова много хора, които трябваше да остави, за да направи това, че едва можеше да се застави да тръгне. Но знаеше, че трябва, иначе всички щяха да умрат днес.
– Връщаме се след секунда – обеща тя.
Хелън чу как Кракенът отново издава онзи ужасен звук и после чудовището изчезна.
Единственият звук беше този на вятъра в дивите цветя. Слънцето беше високо и топло, а планините, обточващи долината на северозапад, бяха увенчани със снежни шапки. На изток еклектичните очертания на Всеград на фона на небето блестяха, отчасти съвременни – от стъкло и стомана, отчасти – древна каменна цитадела. На юг ги зовеше мирисът на океана.
– Прекрасно – промълви благоговейно Анди, когато една пеперуда с цветовете на дъгата прелетя край нея, само на сантиметри от лицето й.
– Определено – промърмори Хектор, загледан в Анди, а не в пеперудата.
Очите на Касандра се отвориха сънено и тя се сгуши в прегръдките на Орион, вдигна лице и му се усмихна. Орион се загледа в нея и същото онова разтревожено изражение премина отново по лицето му. Хелън видя как сърцето му се колебае между нежността и страха.
– Помниш ли онзи наш разговор на брега онази вечер... за повечето? – обърна се Хелън към Орион. Той кимна. Тя посочи с брадичка към Касандра. – Повярвай ми, тя помни.
Докато Орион се мъчеше да проумее това, Клеър си пое рязко дъх, когато се върна в съзнание, започна да се мята, и без да иска цапна Джейсън през лицето.