– Благодаря – каза Джейсън саркастично, като я оставяше долу.
– Съжалявам! – Клеър смутено потупа мястото на челюстта му, където го беше уцелила. Тонът й се сниши, но тя задържа длан върху бузата му. – Прощаваш ли ми? – прошепна тя; не говореше само за случайния шамар. Джейсън кимна и я придърпа в прегръдка.
– Къде сме? – попита Касандра замаяно, докато Орион я изправяше на крака.
– Всесвят – отвърна Лукас, усмихвайки се на Хелън по начин, от който по тялото й премина тръпка. – Светът на Хелън.
Той се наведе и откъсна едно-единствено бяло диво цвете от полето, измъкна портфейла от задния си джоб и прибра цветчето на сигурно място вътре. Вдигна поглед към Хелън и й се усмихна, и тя се разтопи.
Раните им бяха изцелени и всички бяха освежени. Сетивата им бяха изострени, сякаш някаква матова преграда бе отмита, правейки света около тях по-ярък. Всяко усещане, от прохладния вятър по бузите им до топлото слънце по ръцете им, беше като прилив от наслада. Докато семейството й попиваше всичко със сетивата си, Хелън се възползва от мига мълчание, за да направи най-трудния избор в живота си.
– Хелън? – каза Лукас по онзи свой многозначителен начин, сякаш можеше да долови дяволита мисъл в нея. – Какво си намислила?
– Готово е – тя се усмихна и поклати глава, отказвайки да му каже. – Тук времето не спира. Трябва да се връщаме в битката.
– Кое е готово? – прошепна Клеър на Джейсън.
– Аа... – поде той и погледна Хелън умолително.
– Направих ви на практика безсмъртни, Гиг – каза Хелън. – Всичките. Можете да умрете единствено когато решите, че не искате да живеете повече.
Клеър се взираше в Хелън, все още без да вярва напълно.
– Така че не се тревожете, че ще загинете в битката, просто не се набивайте на очи и не се изпречвайте на пътя. Всички да се хванат за ръце – нареди настойчиво. Когато се хванаха за ръце, тя погледна кръга си – кръга, който щеше да вземе със себе си толкова надалеч в бъдещето, колкото можеха да издържат, и беше признателна за компанията, дори и ако те откриеха, че не могат да останат с нея завинаги.
Накрая се вгледа в очите на Лукас – светлосините му очи, които съдържаха езеро от сила, по-дълбоко от всеки океан – и си помисли за клетвата му някой ден да заеме мястото на Хадес. Хелън знаеше, че когато дойде това време, тя щеше да слезе заедно с него. Адът беше там, където го нямаше Лукас. Нямаше да се разделят никога повече, независимо колко дълга се окаже вечността.
Освен ако, разбира се, Зевс не спечели и я изпрати в Тартар. Хелън знаеше, че ще трябва да понесе онази вечност сама.
Въздухът беше задръстен от лютив, черен дим. Веднага щом Хелън и нейната група се появиха, към тях сякаш от всички страни се втурнаха тела. Един мирмидонец е червена кожа и плоски черни очи нападна Хелън, мечът му замахна над главата й. Щом острието се спусна надолу, тя го улови в голата си ръка и изтръгна оръжието от хватката му. Завъртя се, нанасяйки му удар със задната част на свития си юмрук, и го видя как пада.
Погледна меча в ръката си и нямаше представа какво да прави с него, затова го подаде на Джейсън. Следващия път, когато вдигна поглед, видя, че Лукас, Орион, Хектор и Джейсън са образували собствена отбранителна линия с Анди, Клеър и Касандра зад тях. Може и да бяха на практика безсмъртни, но Клеър, Касандра и Анди не бяха силни като Потомци и бяха дори по-лоши бойци от Хелън.
Хелън чу смразяващия кръвта писък на Касандра и видя как Орион излиза пред нея, за да отсече главата на едно от морските чудовища на Посейдон. Въпреки това създанието продължи да напада Касандра, сякаш нямаше нужда от главата си – и вероятно наистина нямаше.
– Пророчице! – изсъска съществото през една от многобройните си дупки. Орион замахна отново с меча си и преряза черупката му на две – като разсече подобното на омар същество наполовина и го уби, но твърде късно.
Предупредени за присъствието й, вълна от безформени създания започнаха да изпускат слуз към Касандра. Подобно на куци кошмари, те не бяха създадени за суша и твърде меките им или прекалено твърди телесни части се подмятаха грозно, докато се влачеха към скъпоценния Оракул.
– Зевс има нужда от нея! Аполон гори от страст по нея! Посейдон настоява да я пленим за Олимп! – изгъргориха те, протягайки вонящите си крайници към Касандра. Тя изпищя ужасено, когато най-едрото същество се вкопчи в ръката й с нокът и в миг я завлече под черупката си.
– Не! – изрева Орион, като скочи върху подобното на омар създание с форма на подкова, което беше пленило Касандра, блъскайки по бронираната му черупка с голи ръце.