– Добре дошъл в моя Троянски кон – каза тя, усмихвайки се със стиснати устни. – Наслаждавай се. Ще бъдеш заклещен в него за вечността.
Лицето на Зевс замръзна от ужас и той остана, заключен завинаги в нейния райски затвор.
Хелън се появи на полесражението и се огледа трескаво наоколо. Част от нея очакваше да намери Зевс застанал точно зад гърба й, присмивайки се на безумния й опит да го плени, но него го нямаше. Тя се съсредоточи и го почувства във Всесвят, крещящ към красивото синьо небе. Наистина беше хванат в капан. Хелън си позволи да се изсмее полуобезумяло, преди да започне да тича.
Придвижваше се с мъка по неравния терен, опитвайки се да надзърне през бъркотията от дим, викове и бойци, тичащи насам-натам. Кракенът още блъскаше с пипалата си по брега, убивайки безразборно. Бойци от двете страни се катереха по дюните в отчаяния си опит да избягат от него.
Тя се запрепъва напред, краката й се закачиха за нещо и тя се просна на земята. Когато погледна назад, видя, че се е препънала в един мъртъв мирмидонец. Нещо се размърда под нея и тя осъзна, че се е приземила върху друг мирмидонец. Този беше едва жив, но въпреки това я позна.
– Тиранинът – изсъска той, като стисна китките й.
Хелън се отскубна и с усилие слезе от него. Огледа се наоколо и видя десетки тела – Потомци, мирмидонци и странни морски чудовища, – преплетени в смъртта след онова, което трябваше да е било огромна схватка. С мъка се изправи на крака и затича към палатката. За късмет, намери семейството си там, както се беше надявала.
Бяха останали няколко дузини войници, събрани около масата с картите, която бяха измъкнали отвън пред палатката, за да имат място.
Лукас пръв зърна Хелън и изтича при нея.
– Какво стана? – той я притисна здраво към гърдите си. – Чухме те да предизвикваш Зевс.
Хелън се дръпна назад и погледна Лукас в очите:
– Победих го – каза тя, все още без сама да го вярва напълно. Другите Потомци се групираха около нея, надавайки шокирани възклицания. – Подмамих го и го затворих в капан във Всесвят. Докато съществувам, той никога няма да излезе. А мирмидонците?
– Мислим, че са останали само трима – каза Кастор мрачно. – Теламон ги накара да се оттеглят. Свършиха – поне за днес, във всеки случай.
– Тепърва трябва да се справим с онзи Кракен – напомни й Хектор с посърнало изражение.
Хелън кимна и се обърна към Орион:
– Посейдон има ли контрол над него? – попита тя.
– Донякъде – отвърна Орион. – Може да го пуска на свобода и да го призовава обратно, но веднъж оказал се на свобода, Кракенът прави каквото си науми. – Посочи към безразборното клане около тях.
– Добре – Хелън кимна. – Предполагам, че Посейдон е следващият.
– Хелън? Сигурна ли си, че това е най-разумното... – поде Джейсън, но тя не го остави да се доизкаже.
– Предизвикателство! Предизвиквам Посейдон! – изкрещя в посока на океана. Не се случи нищо. – По дяволите! – изруга Хелън, обръщайки се с лице към групата. – На някого да му се намира тиква?
Касандра отиде до един от лагерните огньове и смъкна един съд от пламъка. Бързо изля течността и се върна при Хелън, оставяйки съда на пясъка пред нея. Хелън погледна скептично съдинката.
– Котел – Касандра сви рамене, сякаш нямаше нужда от обяснения. Котлето изчезна и избухна обръч от оранжев огън, когато Хеката прие дара.
Посейдон се зададе по брега, обграден от всички страни от събратята си Олимпийци. Спря точно извън огнения обръч, но не влизаше в него. Хермес беше до него и му говореше настойчиво.
– Какво е направила? – попита изумено Посейдон; от изненада проговори достатъчно високо, че да го чуе Хелън. Хвърли поглед назад към Атина и тя кимна веднъж, за да потвърди онова, което Хадес й бе казал.
– Победи Зевс – обяви Атина. Хелън можеше да се закълне, че видя лека усмивка да извива нагоре ъгълчетата на прекрасната уста на Афродита, преди тя да се овладее отново.
– Посейдон. Призовавам те да се появиш. Влез в кръга – изрече заповеднически Хелън, упорито опитвайки се да пренебрегне факта, че той изглеждаше точно като Лукас.
– И защо бих направил това? – отговори Посейдон с презрителна усмивка. – За да ме пратиш право в Тартар ли? Аз не съм Създател на светове, не умея да контролирам порталите, както можеш ти.
– Точно така. Аз мога да контролирам порталите, а никой от вас не може. По-добре да помните това – изкрещя в отговор Хелън. Гневът й се усили, докато бузите й се сгорещиха, а от връхчетата на пръстите й западаха искри, сякаш ръцете й разпръскваха звезди по пясъка. – И ако един от вас дори издиша към простосмъртен по погрешния начин, кълна се, че ще ви открия и ще ви изпратя в Тартар. Сега излез на ринга, Посейдон. Или се откажи от тази битка, прибери си всичките миризливи чудовища и се разкарай от семейството ми, по дяволите.