Точно както тя трябваше да е готова да изпълни в замяна онези три задачи, които обеща на Хеката. Надяваше се титанката да не поиска да извърши нещо неморално. Но дори и да го направеше, някой ден Хеката щеше да си поиска дължимото и Хелън щеше да е принудена да плати, независимо какво се искаше от нея. Тя не се тревожеше толкова от собствения си дълг, колкото от този на Лукас.
И двамата болезнено си даваха сметка за факта, че Лукас все още може всеки момент да бъде призован да служи в Подземния свят. Беше настоял Хелън да остане на Земята, докато той отиде в царството на Хадес, което тя смяташе за нелепа идея. Това беше недовършен спор, но Хелън бе почти сигурна, че ще спечели. Нямаше начин някога да живее отново без него, а знаеше, че и той не може да живее без нея. Смяташе, че след още едно-две столетия той ще отстъпи.
За разлика от мирмидонците. Бяха останали само трима, за което Хелън беше признателна. Знаеше, че ще я преследват вечно, винаги търсейки начин да се отърват от нея. Хектор бдеше над семейството като ястреб и беше нащрек за мирмидонците. Хелън изпитваше тайното подозрение, че така му харесва. Той винаги беше най-щастлив, когато близо до него имаше някой, нуждаещ се от закрила.
Единствената, която Хектор не можа да спаси, беше Ариадна. Тя бе съкрушена заради Мат и започваше да се отдръпва от семейството. Хелън минаваше да я види всеки ден, но знаеше, че няма решение. Ариадна щеше винаги да тъгува за него. Това бе общото между нея и Хелън.
Отношенията между Лукас и Орион още бяха малко поразклатени, въпреки факта, че Орион не правеше кой знае какво, освен да държи ръката на Касандра. Хелън знаеше от опит, че Орион ще чака толкова дълго, колкото трябва Касандра да е готова за нещо повече, но Лукас още държеше под око положението. Хелън предполагаше, че един голям брат винаги си е голям брат, особено когато онзи, който следваше малката му сестра като кученце, е истински Адонис, като Орион. В крайна сметка Лукас щеше да се съвземе. Касандра и Орион бяха пълна противоположност в много отношения, но очевидно се обожаваха взаимно все повече и повече с всеки изминал ден. Хелън не можеше да се сети за двама души, които заслужаваха щастие повече от тях.
Освен може би Дафна.
Знаеше, че Дафна бе направила някои ужасни неща; повечето от тях – на дъщеря си, но Хелън не изпитваше гняв, когато мислеше за нея. Изпитваше тъга. Истински се надяваше Хадес да изпълни желанието на майка й и да я събере отново с Аякс в Елисейските полета. Беше си го спечелила, в крайна сметка. Накрая майката, която Хелън смяташе за проклета вещица, се беше оказала истинска героиня.
Последен от списъка с безконечните тревоги на Хелън беше Зевс. Все още можеше да го почувства във Всесвят, когато насочеше натам концентрацията си, което правеше по няколко пъти на ден, просто за да се увери.
Всесвят. Загубата му още й причиняваше безумна болка. Беше сварила Зевс неподготвен, когато го измами, но не си правеше илюзии какво щеше да стане, ако се опиташе да се върне във Всесвят. Зевс щеше да е готов за нея и щеше да я изпрати в Тартар, преди да е направила и три крачки. Това не й пречеше да си мечтае за Всесвят всяка нощ. Затвореше ли очи, усещаше уханието на дивите цветя и чуваше вятъра.
– Хелън – прошепна Лукас, събуждайки я. Главата й беше в скута му, а ръката му я галеше по косата. – Трябва да вървя.
Тя се надигна да седне на канапето и кимна, като разтриваше челото си и се опитваше да пропъди съня. Лукас присви очи, гледайки я изучаващо.
– Добре ли си? – попита нежно. – Пак ли Всесвят?
– Винаги – призна тя, загледана надолу към ръцете си.
– Хелън! Идвай горе, веднага! – провикна се нетърпеливо баща й надолу. – Време е Лукас да си върви у дома.
Хелън и Лукас се ухилиха един на друг и се изправиха. И двамата смятаха, че е възхитително, когато Джери почне да се държи твърде покровителствено.
– Връщам се веднага – прошепна Лукас в ухото й, като допря леко устни до чувствителната кожа на челюстта й, преди бързо да се отдръпне.
– Обади се – прошепна Хелън, когато той тръгна към вратата.
– Лека нощ, господин Хамилтън – провикна се Лукас към горния етаж, докато си тръгваше.
– Лека нощ, Лукас – отвърна Джери сприхаво.
Около час по-късно Хелън чу потропване по прозореца, който господин Танис най-сетне беше поправил, и забърза да го отвори. Лукас влетя безмълвно в спалнята й, посипан със сняг. Тя започна да го целува още преди да е успял да се приземи, като насочи безтегловното му тяло към леглото си и го дръпна върху себе си.