– Почакай за секунда – каза Лукас с топла усмивка. Вдигна опакован подарък и й го връчи. – Не можех да чакам до Коледа.
Тя смъкна опаковката възможно най-тихо, докато и двамата се ослушваха за звука от събуждането на баща й, и намери рамкирана снимка на едно-единствено бяло цвете. Когато погледна по-внимателно, видя, че всъщност беше изсушено диво цвете, притиснато и поставено зад стъкло.
Сълзи изпълниха очите й. Това беше единственото нещо от нейния свят, което съществуваше в този – единственото, което имаше за спомен от Всесвят.
– Благодаря ти – прошепна Хелън, притискайки рамката към гърдите си.
Лукас кимна, избърсвайки сълзите й. Измъкна картината от ръцете й и я постави на масичката до леглото й, преди да се изправи.
– Къде ти е банският костюм? – попита той, като потриваше развълнувано ръце.
– З-защо? – отвърна Хелън, объркана. Навън беше минус шест градуса. И валеше сняг. Тя беше безсмъртна, а не луда.
– Защото ще ти трябва, когато стигнем в Пуерто Рико. Ще е тъмно още няколко часа, но можем, да поплуваме, да наблюдаваме изгрева и да се върнем преди баща ти да се събуди.
Хелън скочи от леглото и се втурна към дрешника си. Измъкна червен бански костюм на точки и го развя във въздуха като знаме, преди да грабне палтото си и да натъпче банския в джоба.
– Ще живеем всеки ден така, сякаш е последният ни ден заедно на земята – каза тя, започвайки изпълнението на новия им девиз, като изскочи навън през прозореца.
– Цяла вечност, ако може да ни се размине – довърши Лукас и радостно я последва.
Благодарности
Това е трудно. Нужно е истинско малко чудо, за да изведеш на бял свят една трилогия и има много хора, които сериозно се постараха да направят така, че това чудо да се случи за мен. Сигурно ще забравя поне половината от тях. Двама души, които не мога да забравя, главно защото ми звънят/пращат есемеси/имейли кажи-речи на всеки десет минути, са моята невероятна агентка, Моли Глик, и безстрашният ми мениджър, Рейчъл Милър. Те бяха мои гидове, мои поддръжници и мои защитници по всяка стъпка от пътя, и съм благословена да ги имам в живота си. Стефани Абу, Рейчъл Хеч и Катлийн Хамблин бяха екипът, към който се обръщах за всички непознати и объркващи неща, и нямам думи да изкажа благодарността си за тяхната опитност и подкрепа. Хедър Тот, моят юридически съветник, доказа безкрайното си търпение, като отговаряше на тъпите ми въпроси и следеше бурния ми живот. Моята проявяваща безкрайно разбиране редакторка, Барбара Лалики, и нейната асистентка-нинджа, Алиша Мийл, ми помогнаха както да оформя историята си, така и да я преведа през заплетените пътища на книгоиздателския свят. Искрени благодарности на двете. Искам да предам много любов на първите си читатели и колеги-писатели от „Илевънсис“, Ейми Плъм и Тара Хъдсън, за насърчението и подкрепата им. Изминалите две години бяха истинско пътешествие и за мен беше истинска радост да го споделя с тях. Приятелите и семейството ми вече си го знаят, но, просто за всеки случай, искам да им изпратя обичта си. И последно, искам да благодаря на съпруга си. Много просто: без него нямаше да има трилогия „Любов под гибелна звезда“.
Обработка: SilverkaTa,корекция и форматиране stg