– Първо татко – отсече Хелън.
Клеър помогна на Хелън да се облече и да се облегне на нея, докато си проправяха път надолу по коридора. Вратата беше отворена, така че тя видя Джери в леглото и Кейт, седнала на стол до него. И двамата бяха дълбоко заспали. Джери беше толкова слаб и блед, че Хелън не можа да повярва, че това е баща й. Наложи се да си напомни да е признателна, но бе трудно да изпитва друго освен страх, когато той изглеждаше толкова болен.
Изминаха няколко крачки надолу до стаята на Хектор. Хелън дочу плътни, мъжки гласове зад вратата. Звучеше сякаш всички момчета са вътре. Почукаха и когато влязоха, откриха, че Хектор е преместил Джейсън и Лукас при Орион.
Хелън бе споходена от друго видение или спомен, или каквото там беше. Всички мъже бяха налягали заедно в една шатра насред обширен, прашен лагер – обсадният лагер точно под голямата стена на Троя. Тя поклати глава и зрението й се проясни.
– Не сте ли всичките малко старички за пижамено парти? – подметна закачливо Клеър.
Момчетата се засмяха предпазливо.
– Омръзна ми да тичам нагоре-надолу по коридора, за да ги наглеждам, затова просто пренесох всички легла тук – призна Хектор смутено.
Хектор Закрилникът, помисли си Хелън. Никога не може да понесе да е далече от войниците си, когато са ранени – без значение дали са незаменими военачалници като Еней, или обикновени пехотинци. Именно затова всички в армията му го обичат и го следват към сигурна смърт.
Хелън поклати глава и се опита да примигне, за да прогони нежеланите спомени. Та те дори не бяха нейни.
– Не мога да повярвам, че ходиш – каза Орион на Хелън. Въпреки адреналиновия изблик на енергия, когато ги събуди с писъка си, той и Лукас още бяха приковани към леглата. Не бяха дори и наполовина толкова напреднали във възстановяването си, колкото нея, а Джейсън бе напълно изцеден от спасяването на Джери. Тримата едва можеха да седят в леглото, без да трепнат, камо ли пък да стоят.
– Само се опитвам да ви натяквам нарочно, хора. Да ви накарам да изглеждате зле – пошегува се Хелън, опитвайки се да скрие колко се тревожи за всички тях.
Клеър отиде при Джейсън, а Хелън автоматично се отправи да седне на ръба на леглото на Лукас. В последната минута осъзна какво прави и смени посоката, за да отиде при Орион. Лукас я наблюдаваше с непроницаемо изражение, за да скрие чувствата си. Хелън преглътна и се застави да избегне погледа му. В този живот те бяха братовчеди, напомни си тя, независимо какво бе видяла в сънищата си.
Тя хвана Орион за ръка и се почувства по-добре. Той й се усмихна нежно и сърцето й запърха. Наистина обичаше Орион, помисли си тя, докато се изпълваше с приятна топлина. Следователно, какво, ако това не бе внезапното замайване, което изпитваше в присъствието на Лукас? Може би и без друго „замайването“ не беше най-доброто състояние, в което да прекарва живота си.
– За какво говорите всички? – попита Хелън безгрижно, опитвайки се да си каже, че някой ден ще стане по-лесно да вижда Лукас „надянал“ безизразния поглед, с който я наблюдаваше как държи ръката на Орион. За миг й се стори, че видя отровен, киселиннозелен цвят да се мярва под кожата на Лукас. Тя примигна и извърна поглед, надявайки се, че зрението й не е напълно увредено заради нараненото око.
– Обсъждахме стратегически въпроси. Потомците се нуждаят от план, и то бързо – отвърна Хектор и лицето му придоби сурово изражение. – Слаби сме. Разделени. Сега е моментът да нанесат удар срещу нас.
Хелън се засмя – тихо, безрадостно.
– Точно си мислех същото. – Хектор я погледна одобрително и Хелън се замисли дали е възможно той да е направил войник от нея в крайна сметка.
– Но не сме чули нищо. Доколкото знаем, боговете са още на Олимп – каза Клеър, мръщейки се от тревога. Джейсън я притегли по-близо до себе си.
– Мат откри някои неща. Сега ще дойде да обясни – каза й той. Джейсън погледна брат си. – Къде е той, между другото?
– При Ариадна – отвърна Хектор, отначало сприхаво, а после тонът му се промени. – Наглежда я по около дузина пъти на ден.
– Не са цяла дузина – възрази Мат, докато влизаше през вратата, като крепеше Ариадна с едната си ръка и носеше джобния си компютър в другата. – Десет. Най-много.
Хелън едва не отстъпи слисано назад, когато видя Мат. Беше наблюдавала как приятелят й става по-силен през последните няколко месеца. Дори бе забелязала как се превръща в истински съблазнителен мъж, макар че мисълта за Мат като „обект на любов“ й беше неприятна. Но това беше различно. Той изглеждаше поразително.
– Как се чувстваш, малка сестричке? – обърна се Хектор към Ариадна, но очите му оглеждаха преценяващо Мат от горе до долу. Каквото и да се бе променило, Хектор също го виждаше, Хелън бе сигурна в това.