Разярена, Хелън пламна от глава до пети и косъмчетата по ръцете й настръхнаха. Стаята се изпълни с леденосиния пламък на мълния, когато тя премина по кожата й в диплеща се мрежа от искри.
– Кажи това на Арес. О, правилно, не можеш. Защото го спуках от бой и го пратих в Тартар – каза Хелън. Искрите паднаха от върховете на пръстите й, подскочиха и се пръснаха като блестящи топки, разбивайки се безмълвно, докато подскачаха по пода. Даваше £и сметка, че гласът й бе прогърмял леко, когато заговори, но изглежда не можеше да се сдържи. Всичко, за което можеше да мисли, беше как Хърги загива в пожар, за да спаси обичните си книги. И за всичко бяха виновни боговете.
– Ъм... Лен? – вметна Клеър със слаб глас.
Хелън забеляза как и трите момичета се взират в нея с отворени уста и рязко се изтръгна от унеса си. Изтръска последните искри от ръцете си със смутено изражение, прочисти гърло и се опита да проговори отново.
– Виж, ще бъда честна. Не можем да обещаем, че ще бъдеш в пълна безопасност – каза тя. – Но можем да обещаем, че ако Аполон дойде за теб, ще му се наложи да се пребори с всички ни, за да те отвлече. Е, не е ли по-добре така, отколкото да лежиш тук в очакване да нахълта и да те отнесе като някаква безпомощна девойка в гръцки мит?
– Ъъ. Да – съгласи се Анди с широко отворени очи.
Хелън си даде сметка, че плаши момичето, и се засмя насила. Когато хвърли поглед към Клеър, долови следа от страх в изражението на приятелката си, преди да извърне очи.
След като успяха да измъкнат Анди от болницата и да я преведат през паркинга, тя беше толкова изтощена, че заспа по време на пътуването до Хианис. Хелън шофираше. Ариадна беше изчерпала силите си, за да изцели счупения крак на Анди, преди да напуснат болницата, а после проведе още малко изцеляване по време на пътуването, докато се спускаха по Шосе 495. Докато се качат на ферибота, усилието я беше оставило по-бледа и от Анди.
Хелън не можа да не си помисли колко е хубаво дето нито Анди, нито Ариадна имат сили да излязат от колата. Макар че беше нощ и тъмнината щеше да им предостави известно прикритие, нараняванията на Анди все още бяха твърде очевидни, за да се шляе наоколо. Хелън и Клеър оставиха двете проснати на задната седалка и отидоха да намерят храна за всички.
– Наистина доста сериозно я е пребил, нали? – каза Клеър с пресекващ глас, докато си проправяха път към павилиона. Хелън можа само да кимне, стиснала устни. Погледна разтревоженото лице на Клеър и й се прииска да каже нещо, за да я успокои, но не й хрумна нищо.
Чувстваше как Клеър й хвърля потайни погледи, търсейки в лицето й някакво обяснение, докато пускаха монети в автоматите за закуски. Но Хелън не разполагаше с нужните думи.
– Какво? – попита отбранително, когато вече не можеше да издържи втренчените погледи.
– Нищо – каза Клеър, присвивайки устни. За миг между тях премина напрежение и раздразнението на Хелън се усили.
– Просто го кажи, Клеър.
– Различна си. – Клеър събра импровизирания им обяд от дъното на автомата за закуски и се обърна, но Хелън посегна и я спря.
– Различна съм, защото трябва да бъда – отвърна Хелън с дрезгав глас. – Това, което някога бях, не беше достатъчно. Не и за това.
– И колко още ще се промениш?
– Колкото ми се наложи, за да победя.
– Това включва ли манипулирането на ченгета? – попита Клеър разпалено. – Какво изобщо му направи?
Хелън се чувстваше виновна заради полицая, макар да не разбираше напълно какво бе направила. Имаше нещо нередно в това да е способна да отнеме нечия воля по този начин. Наясно бе поне с това, но нямаше намерение да го признае пред Клеър.
– Направих каквото трябваше да направя. Или мислиш, че трябваше да го убия, за да вляза в стаята?
Клеър отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори, отдръпвайки се от Хелън, докато вървяха обратно към колата. Хелън осъзна, че Клеър се страхува истински от нея, а не че е просто изплашена от няколко искри и гърмящ глас. Знаеше, че трябва да каже нещо, за да я накара да се почувства по-добре. Но не го стори. Една голяма част от нея бе ядосана на Клеър, че не проявява повече разбиране. Макар да бе напълно нелогично, Хелън се чувстваше засегната, задето приятелката й се бои от нея.
– Не знам дали си забелязала, или не, но тук вече не става дума само за приятелите и близките ни – промълви горчиво. – И не е нужно да ти обяснявам постъпките си. Или да ти искам разрешение, за да използвам силите си.
– Права си – съгласи се Клеър. – На мен не е нужно да обясняваш нищо. Просто гледай да можеш да обясниш постъпките си пред собствената си съвест.