– Огнеупорна съм – промърмори Хелън с нарочно препълнена уста, за да го докаже. – Мислех си, че сирените имат криле.
– Някои имат – призна Анди смутено. – Видът на майка ми обаче няма. Ние сме повече от водния, пеещ тип.
– Можеш ли да дишаш под водата? – попита Кейт развълнувано. Анди се изчерви и кимна. – Невероятно.
– А къде е майка ти, Анди? – тактично попита Ноел.
– Не съм сигурна. – Анди сведе поглед към чинията си. Последва неловко мълчание.
– А някога да си изпитвала порив да удавиш някого? – попита Ариадна.
– Не! – отвърна Анди, ужасена.
– Тя просто се шегува с теб – увери я Хелън. Лицето й посърна. – Обаче, сериозно. Как гледаш на задушаването?
– Искаш да кажеш, като не броим това, че точно сега ми иде да ви удуша и двете ли? – попита Анди; усмивка изопна устните й, докато влизаше в тона.
– Ще се впишеш идеално тук, Анди – каза Ноел, докато всички се кискаха.
– Смеещи се жени – провлече Хектор, докато влизаше бавно в кухнята. – Любимият ми звук.
Реакцията на Анди беше незабавна и безумна. Тя метна вилицата си към главата на Хектор със стреснато ахване. Хектор улови с лекота вилицата и я сложи обратно на масата с шокирано изражение на лицето. После улови мъфина, празната водна чаша и салфетката, които веднага последваха вилицата. Анди сграбчваше всичко, което й попаднеше, и го мяташе с всичка сила, докато се мъчеше да стане от масата.
– Какво, по дяволите? – каза Хектор, като сложи всичко обратно на масата, а после вдигна длани в помирителен жест, докато се приближаваше към Анди.
Притисната от пейката, тя удари прасци в дървото, претърколи се през него, а после с усилие запълзя на ръце и колене по кухненския под, за да се отдалечи от Хектор. Той протегна ръка в опит да й помогне да се изправи.
– Не, не, не, о, моля те, не отново! – промърмори истерично тя, докато дращеше с нокти по пода.
– Хектор, спри – заповяда Хелън, като се извъртя на пейката и се изправи между двамата. Все още объркан, Хектор продължи да върви към Анди. Хелън сложи ръце на раменете му и го бутна назад. – Тя те мисли за Аполон, тъпак такъв! – изкрещя в лицето му. – Плашиш я до смърт!
Внезапно Хектор сякаш проумя какво казва Хелън, вдърви се и спря на място. Ариадна помогна на Анди да стане от земята, а после се помъчи да я удържи да не изхвърчи през страничната врата, докато Хектор гледаше със застинало изражение.
– Трябва да се успокоиш, Анди! Още оздравяваш и тялото ти не може да понесе това – каза Ариадна, като улови китките на Анди, за да й попречи да продължи да наранява крайниците си.
Задъхана и с обезумял поглед, Анди най-накрая спря да се бори и притихна в ръцете на Ариадна.
– Всичко е наред! Това не е Аполон. Това е просто брат ми, Хектор. Няма да те нарани – обеща Ариадна. Над рамото й Анди хвърли гневен поглед към Хектор; гърдите й още се повдигаха от ужасеното й дишане.
– Съжалявам – тихо се обади Хектор през стаята към Анди. – Не исках да те плаша.
Наситено червено пулсиране в гърдите на Хектор привлече погледа на Хелън и тя се взря в него, слисана, когато червено-златиста паяжина от светлина озари Хектор отвътре навън. Беше най-завладяващото нещо, което Хелън бе виждала.
– Стой далече от мен, Хектор – озъби се Анди, сякаш му се подиграваше. – Ясно?
Ярката светлина на Хектор потрепна. Хелън вдигна поглед към лицето му.
Онзи Хектор, когото Хелън познаваше – и обикновено й идеше да го удари в бъбрека, — щеше да каже нещо весело, докато излизаше от стаята, ухилвайки се на Анди по начин, който да я накара да се почувства несигурна дали иска да го ритне, или да го целуне. Но този нов, пламтящ Хектор само кимна в отговор на настояването й. Даде си още миг, за да се вгледа в порязванията и синините по лицето й, тъжно бърчейки чело. Обърна се и излезе от кухнята без нито дума повече.
Орион и Лукас точно влизаха, когато Хектор стигна до вратата. Хелън видя как погледът на Орион незабавно се стрелва надолу към гърдите на Хектор, после обратно нагоре към лицето му, с разширени от шок очи.
– Чухме крясъци — каза Орион, объркан.
Хектор се провря покрай Орион и Лукас. Претърсвайки кухнята, Орион бързо откри Анди, която още мяташе гневни погледи към гърба на Хектор. Гърдите й бяха като нажежено до бяло гнездо от страх и гняв. Хелън видя как Орион посърва и й стана ясно, че той разбира положението така ясно, както и тя.
– Хей, слънчице! Какво ти става? – изкрещя Лукас към оттеглящата се фигура на Хектор. Единственият отговор от страна на братовчед му беше затръшването на предната врата. Лукас огледа всички останали за отговор.