Орион й беше спасявал задника вече толкова много пъти, беше я слушал как хленчи, когато не можеше да проумее нещо. Беше я последвал до ада и обратно и въпреки това все още не даваше вид да му е писнало от нея. Признателността, която изпитваше към него, и към силата, довела го в живота й – какво и да бе тя, – беше огромна. Той усети потопа от чувства и стреснато вдигна поглед.
– Има нещо, което трябва да ти покажа – каза Орион тихо.
– Разбира се – отвърна Хелън, разтревожена. Полу-изплашеното, полу-натъжено изражение на лицето му я обезпокои.
Още по-смущаващи от погледа бяха цветовете, които видя да кипят вътре в него. Те се извиваха и изменяха, преди тя да успее да ги определи. Сепнато осъзна, че той криеше чувствата си от нея.
Хелън знаеше, че Орион е преживял много в живота си и понякога й се налагаше да прокарва през ума си цялата бъркотия, просто за да е наясно. Орион беше Потомък-Скитник. Родителите му бяха Глави на две враждуващи Династии – Римската и Атинската. Когато се родил, към него бе предявила претенции Атинската династия, затова Римската го мразеше и желаеше смъртта му, макар да бе наследил титлата на неин Глава. Атинската династия също го мразеше, защото бе роден с дарбата да предизвиква земетресения. Очакваше се Земетръсците да бъдат оставяни да умрат още при раждането си, но бащата на Орион се беше опълчил срещу това правило.
Когато други членове на Атинската династия открили, че Орион е още жив, те се опитали да го убият, докато още бил малък. За да защити сина си, бащата на Орион — Дедал – бе убил един от членовете на семейството си и бе станал Прокуденик, което означаваше, че в продължение на години преди Фурните най-сетне да бъдат надвити Орион не можеше дори да се доближи до Дедал, без да почувства влиянието на Фурните и да изпита желание да убие родния си баща. А баща му – да изпита желание да убие него.
Сякаш това не беше достатъчно лошо – всички бяха ужасени, че Орион ще се превърне в онзи свръхлош тип, Тиранина. Пророчеството гласеше, че Тиранинът ще се появи, ако кръвта на Династиите се смеси, а Орион беше син на две различни Династии. Предполагаше се също и че Тиранинът е способен да превърне всички градове на простосмъртните в руини. Като Земетръсец, Орион пасваше и на това описание.
Всички Потомци се бяха опасявали от Тиранина преди Троянската война. Както си спомняше Хелън, Троянската война бе започнала не заради една невярна съпруга с красиво лице, която избягала с красив принц, а защото останалата част от света вярвала, че Елена и Парис са създали Тиранина. Потомците нямаше да се спрат пред нищо, за да убият Тиранина – тогава и сега. Единствената причина Орион да е още жив, беше че не бяха сигурни, че той наистина е Тиранинът.
И тъкмо това безпокоеше Хелън най-много. Богините на Съдбата бяха жестоки към Потомците като цяло, но Орион беше преследван, изоставен без грижи, гонен и възприеман със страх още от малко момче и не бе сторил нищо на никого. Сякаш в мига, щом се бе родил, бе изтеглил късата сламка и Богините на Съдбата бяха настроили целия свят против него. Толкова ужасно лош късмет се струваше на Хелън нещо неестествено, дори за Потомък. Какво бе сторил, за да заслужи мъченията, които бе преживял? А Хелън беше напълно сигурна, че Орион е бил буквално изтезаван. Представи си ужасяващите белези по иначе великолепното му тяло и сърцето й отново се разби.
Орион погледна надолу към гърдите на Хелън, когато в нея избликна нежност към него. Беше неописуемо интимно и – Хелън трябваше да признае – истинска тръпка да бъде толкова открита пред някого.
– Довечера – изрече той с дрезгав глас, тактично отклонявайки поглед, сякаш Хелън внезапно се беше оказала гола. В известен смисъл наистина беше и двамата го знаеха. Хелън свенливо скръсти ръце на гърдите си. Той се отблъсна от стената и се изправи, докато застана в цял ръст над нея. Хелън отново бе зашеметена да открие колко едър е Орион. Може би това беше още една причина всички да се боят от него. Бе грамаден. – Искам да те заведа там довечера. Преди да се наложи да се върна в училище утре.
Хелън за малко не се засмя, а после се възпря, когато си спомни, че нейното училище бе това, което беше разрушено в метежите на Хелоуин, а не неговото. След всичко случило се Орион още трябваше да се преструва, че е нормален младеж, който посещава подготвително училище, пише си домашните и му пука какво мислят за него другите хлапета. Струваше й се толкова абсурдно, но никой не можеше да каже със сигурност какво ще се случи в бъдеще. Той просто гледаше да се погрижи за всичко.