След голямата среща на Династиите, която трябваше да се състои в някакъв момент през следващите няколко дни, Орион можеше да е принуден отново да се укрие. Може би на Хелън и Лукас също щеше да им се наложи да се скрият. Тримата бяха отговорни за нарушаването на Примирието и беше възможно да им се наложи да бягат, за да спасят живота си, ако другите Потомци се обърнеха срещу тях. Или пък да са принудени да се справят с боговете.
– Къде отивате?
Орион и Хелън подскочиха при неочаквания звук. Касандра се появи от сенките, промъквайки се безшумно, с немигащи очи. Хвърли поглед от Орион към Хелън, а после — към входната врата, пред която стояха.
– Отиваш ли си? – унило попита тя Орион.
Очите на Касандра бяха големи и лъскави в сумрачния коридор, като две неподвижни езерца от дълбока вода в сенчеста гора. Разсеяна от странно блещукане, Хелън погледна надолу към гърдите на Касандра. Едно-единствено сребристо кълбо привлече погледа й. Като пълна луна през зимата, то висеше в среднощно тъмната вътрешност на мъничкия гръден кош на Касандра и сияеше в призрачносин цвят, който танцуваше по бледите й бузи.
Самотно като камък в космоса, помисли си Хелън, взирайки се в кълбото. Това е сърцето й.
Когато погледна към Орион, очаквайки да го види съсредоточен върху сребърния проблясък от същината на Касандра, Хелън шокирано го видя да се усмихва щастливо – възможно най-слънчев и светъл. Сякаш мразът, който Хелън видя в Касандра, беше невидим за Орион.
– Хей, котенце – каза Орион, като се наведе и се ухили на Касандра.
Касандра не възрази на прякора, който й беше дал. Всъщност, изглеждаше, че й харесва, което беше напълно озадачаващо. Тя се усмихна на Орион и сребристата светлина в гърдите й се разля навън във вълнист танц по лицето й, надолу по ръцете й и навън към краищата на сплетената й коса.
– Каза, че ще поостанеш. – Погледът на Касандра бе прикован в Орион. – Каза, че ще ми направиш звънче.
Орион отметна глава назад и се засмя; белите му зъби проблеснаха в сумрачното антре:
– Вече го направих. Но няма да те насилвам да го носиш, ако не ти харесва.
Той измъкна от джоба си дълга, искряща, гладка като коприна пурпурна преплетена връв. Беше обсипана с миниатюрни камбанки, по-дребни от слънчогледови семенца. Очите на Касандра светнаха.
– Харесва ми – каза тя въодушевено.
– Никога преди не съм чувал за коте, което настина да иска да носи звънче – каза Орион с комична гримаса. Направи знак на Касандра да протегне китката си и когато тя го направи, започна да увива дългата връв отново и отново, при което образува многопластова, звънтяща ръкавица.
– Наистина е прекрасно – възкликна Хелън, когато Орион започна да връзва на възел гривната към китката на Касандра. Материалите бяха прости, но крайният резултат беше изненадващо стилен. На самата Хелън й се искаше такава гривна. – Кога успя да я направиш?
– О, нали знаеш. Тук-там – отвърна той със загадъчна усмивка, с поглед, съсредоточен върху задачата. – Правех бижута за туристите едно време, когато скитосвах из Индия и Тибет. Просто за да изкарам някоя пара. Станах добър в правенето на такива неща. – Той свърши с връзването на гривната и пусна китката на Касандра.
– Кога си бил в Тибет? – попита Хелън, изненадана и малко обзета от завист. Винаги беше искала да отиде там.
Орион прикова очи в нейните, здраво стиснал устни. Хелън хвърли поглед надолу към гърдите му, но той правеше онзи номер с отмъкването на цветовете, преди Хелън да може наистина да ги види.
– Ще поговорим за това, когато излезем довечера – рече той накрая.
– Добре. Но трябва да ме научиш на онзи прикриващ номер със завихрянето, иначе не отивам никъде с теб – каза тя, като посочи първо към гърдите му, а после към своите. — Тук съм в наистина неизгодно положение.
– Значи наистина си тръгваш – попита неспокойно Касандра, като се обърна към Орион. – Вие двамата на среща ли излизате?
– Не точно – каза Орион, взирайки се в Хелън със загадъчна усмивка. Хелън нямаше представа какво е намислил, затова просто сви рамене.
– Не заминаваш задълго, нали? – настоя Касандра; в гласа й се прокрадна отчаяна нотка.
– Няма начин – отвърна Орион. Хвана игриво ръката й и я разтърси, при което звънчетата на новата й гривна прозвънтяха за миг. – Ще се върна, преди да се усетиш.
– Хубаво – каза Касандра, изричайки думата като въздишка на облекчение. Забеляза Хелън да я наблюдава внимателно и изправи рамене. – Хектор каза, че т-трябва да се държим заедно. М-мисля, че е прав.