– Боли ли? – Хелън преглътна и се сдържа да посегне и да докосне раната му – всъщност се възпря да се надвеси напред и да се хвърли на шията му.
– Не – отвърна той, като поклати глава. – Не и в сравнение с останалото.
Хелън остана на ринга дълго след като Лукас си тръгна. Започна да й става студено, както седеше на рогозката само по бельо и накрая се насили да се изправи и да намери дрехите си. Опитваше се да открие тениската си с джинси в едната ръка, когато чу вратата да се отваря.
– Защо си почти гола? – изкрещя Хектор от върха на стълбите.
Хелън дори не си направи труда да подскочи или да се смути. Бе просто Хектор, който се връщаше точно в най-неподходящия момент да се заяжда с нея, както обикновено. Най-сетне тя разбра свадливите си, но въпреки това изпълнени с дълбока загриженост отношения с Хектор. Не бяха точно като между брат и сестра и никога не са били.
Някога Хелън бе омъжена за този човек и според откъслечните й смътни спомени никой от тях не се беше чувствал твърде щастлив от този факт, макар че бяха положили всички усилия да се получи. Един вид, все едно да си трайно прикован с белезници към някого, когото обичаш, но който освен това наистина те вбесява.
– С Лукас се скарахме – каза Хелън, преценявайки, че е по-лесно просто да го каже, вместо да кара Хектор да измъква истината от нея. Хектор слезе по стълбите, докато Хелън припряно нахлузваше джинсите си.
– А-ха. И на дрехите ти им стана толкова кофти от цялото заяждане и пъшкане, че скочиха от тялото ти и побягнаха?
Хелън трябваше да се засмее на това.
– Не. Най-накрая решихме за разнообразие да се намлатим взаимно физически, вместо само емоционално. – Тя посочи с брадичка към ринга, докато закопчаваше ципа си.
– Странно, но не изглеждаш пребита. Разчорлена – да. Пребит? Не – каза гой, като повдигна вежда и й подаде тъмния пуловер с шпиц-деколте. Хелън пренебрегна непристойната му забележка. Взе топлата си дреха и с радост я навлече, а после погледна внимателно Хектор.
– Как я караш? – попита тя остро.
Хектор сви рамене и се извърна, отправяйки се към една от боксовите круши.
– Добре съм. Не знам защо вие с Орион толкова сте се загрижили за Анди.
– Толкова си самоуверен – подметна Хелън, но не грубо, и го последва. Застана от другата с грана на крушата и я задържа стабилно, за да може той да я удари. – Криеш се тук долу. Също като мен.
Хектор започна да бъхти крушата, като отначало я удряше без особено въодушевление. Бавно набра сила. Движейки крака, докато той изпробваше няколко комбинации, Хелън наблюдаваше как лицето на Хектор стана сурово и доби изражението на истински боец.
Не, нещо повече от това, помисли си тя. Той е воин, излязъл направо от някоя легенда.
В мига щом мисълта мина през ума й, тя видя как поведението му изгуби цялата си ярост и нещо уязвимо и тъжно се появи и усмири неспокойното му тяло.
– Тя не може дори да ме гледа, Хелън. Момичето, единственото момиче, което наистина някога ме е разтърсвало – а аз я ужасявам. – Той отпусна юмруци и се притисна към крушата, с лице към Хелън. – Бих могъл да го понеса, ако ме мислеше за идиот или за прасе. Накрая щях да й докажа, че не съм. Но страх? – Той поклати глава. – Нямам шанс. Не мога да я преследвам, защото така е правил той. Единственото, което мога да направя, е да стоя далече от нея, както тя ми каза да направя. Проблемът е... че не знам дали мога да направя това.
– Да, знам какво имаш предвид – тъжно отвърна Хелън, обгръщайки другата страна на торбата.
– О, каква ирония, нали? – Пошегува се той, а после внезапно се намръщи. – Но ти имаш други възможности.
– А ти – не? – засмя се Хелън. – Или просто работата е там, че вече си спал с абсолютно всяко привлекателно момиче на света и не е останало нито едно?
– Сериозно говоря – Хектор вече не се усмихваше. – Изпитваш ли нещо към Орион, или е като с теб и Мат? Твърде добър приятел ти е?
– Не, нещата определено не са такива. – Тя се замисли за онова, което й бе разкрил Морфей – че в някои отношения тя може би желае Орион дори повече, отколкото желае Лукас. – Наистина изпитвам привличане към Орион.
– А държиш ли на него?
– Много.
– Тогава му се обречи. – Хектор погледна Хелън напълно открито. – И двамата те чакат да направиш избор. И никой от вас няма да продължи нататък, докато не го направиш. Ти, Хелън. Ти трябва да направиш този избор.
На Хелън й се искаше да изкрещи: „Лукас!“, но си представи отвратения поглед, който знаеше, че ще й отправи Хектор, задето предпочита братовчед си пред Орион. Преглътна името.