Само след няколко минути и няколко уточнения на курса от страна на Орион, те кръжаха над опръскана от морска пяна, блъскана от бурите голяма скала досами ледения Атлантически океан.
Вкопчена във върха на висок, тънък скален нос, се гушеше миниатюрна къщурка почти без прозорци. Нощта беше тъмна. Откъм океана се стелеше мъгла и закриваше лунната светлина. Едва различима, къщичката се осветяваше отвътре от една-единствена светлинка.
Орион въздъхна тежко и кимна, сякаш поемаше отговорност за злополучен вандалски акт.
– Това е. Тук живеят родителите ми.
– Родителите ти? – повтори Хелън, объркана. – Мислех, че майка ти е мъртва. Баща ти повторно ли се е оженил?
– Ще видиш – беше всичко, което той склони да каже, като клатеше глава.
Орион я насочи да кацне точно пред кръга от светлина, която падаше пред единствения панорамен прозорец на приземния етаж.
Като внимаваше да остане в сенките, Хелън хвърли поглед вътре. Първото, което видя, бе едър мъж, седнал в кресло, който четеше книга. Носеше избелели джинси, впита черна тениска и имаше черна коса, прошарена от преждевременни сиви нишки на слепоочията. Беше може би в средата на четирийсетте, но все още много красив и в невероятно добра форма. Острите, орлови очертания на лицето му и златистият тен, който затопляше маслинената му кожа, й напомниха за Лукас. Дори формата на ръката му, когато стискаше гръбчето на книгата, беше натрапчиво позната. За Хелън бе разстройващо да види този друг, по-възрастен мъж с ръцете на Лукас.
Хелън беше чувала няколко пъти семейството да споменава, че Лукас изглежда като син на Посейдон. Въз основа на поразителната прилика, тя разбра, че сигурно вижда Дедал, Глава на Атинската династия, прекият потомък на Посейдон и баща на Орион.
Второто, което Хелън видя, бе собствената й майка, Дафна, заспала на кушетката срещу него.
6
Хелън се дръпна от прозореца. Усети присвиване в гърлото, а от шока краката й се хлъзнаха по неравния терен. Орион посегна към нея, но тя сляпо отхвърли ръцете му. Без да се смути, Орион посегна отново към нея и затисна с длан устата й, след като я улови.
– Успокой се! Не е каквото си мислиш – изсъска в ухото й.
Отдалечиха се от къщата и се отклониха по върха на скалния нос толкова, колкото той се осмеляваше, без да блъсне и двамата от зъбера, преди да продължи.
– Дафна помага на татко да се справи с майка ми, когато тя получи някой от своите пристъпи. Сигурно е получила такъв тази вечер, вероятно защото баща ми трябва да отиде на срещата на Династиите. Мама мрази всички Династии, дори собствената си. – Той млъкна насред забързаното си обяснение, като погледна да се увери дали Хелън следи мисълта му. – Имало е война на Потомците преди да се родим – каза той.
С уста, все още затисната от ръката на Орион, Хелън отпусна мускулите си и кимна, както в отговор на неизречения му въпрос за войната, така и за да му даде да разбере, че не смята да се втурне в къщата или да се разкрещи. Той отпусна хватката, но продължи да я държи плътно до себе си. Хелън знаеше, че преди двайсетина години бе имало нещо като последен сблъсък между Потомците и че е било истинска кървава баня – Краят на Времената – или така им се бе струвало.
— Майка ми била Глава на Римската династия и убила много хора. Войната наистина объркала ума й. И сега майка ми не понася добре никое споменаване на Династиите — той се опита да продължи, но се наложи да спре дотам, като стисна зъби, за да овладее гласа си. – Всъщност не се справя добре с нищо. Тя е болна, Хелън.
Хелън знаеше, че Потомците се разболяват само по един начин. Орион се опитваше да й каже възможно най-внимателно, че майка му, Леда, не е с ума си.
Въз основа на факта, че Дедал се нуждаеше от Дафна да му помага да я контролира, Хелън разбра, че Леда не само беше силна, но че и сигурно беше от онези безумци, в близост до които наистина е опасно да бъдеш. Къщата, в която живееха, беше на километри от всички, толкова далече от цивилизацията, колкото можеха да стигнат, без да се катурнат в морето. Хелън можеше само да си представи колко силни крясъци придружаваха „пристъпите“, както ги беше нарекъл Орион. Запита се какво ли му е било да расте с всичко това като малък.
Орион внимателно пусна Хелън и се извърна от нея, като прокара опакото на дланта по лицето си. Хелън посегна напред и хвана другата му ръка, притискайки я към гърдите си, докато той се овладее. Изучаваше го внимателно, изчаквайки, докато той се обърна отново към нея и кимна, давайки й да разбере, че се е съвзел. Поведе я обратно към къщата.