Земята потрепери.
Орион хвана Хелън преди краката й да се подвият и я притегли здраво към себе си.
– Това значи „да“ – прошепна той.
Хелън прокара пръсти по белега на гърдите му, а после разпери длан да докосне толкова голяма част от него, колкото можеше. Той наведе глава и я целуна, издърпвайки я надолу със себе си преди следващата прииждаща вълна.
Хелън не получи шанс да обезумее от страх, задето е под водата – беше твърде съсредоточена да отвръща на целувката. Дори не забеляза, че вдишва водата като въздух, когато плъзна ръце по раменете и тила му. Единственото, за което можеше да мисли, беше колко невероятен й се струваше Орион. Невероятен. Но не „правилен“.
Орион се отдръпна внезапно. Хелън отвори очи и ясно видя тъжното изражение на лицето му, въпреки че водата бе тъмна. Знаеше, че обърква всичко. Единственият й шанс да бъде щастлива с друго момче – момче, което бе почти съвършено – а тя напълно го проваляше. Отново протегна ръка към него, отчаяно надявайки се да отблъсне нелепото си увлечение по Лукас. Надяваше се, че ако бъде с Орион тази вечер, ако наистина бъде с него, може би ще успее да остави Лукас зад гърба си.
Орион избегна прегръдката й, здраво стиснал челюст. Хвана здраво ръката й и зарита към повърхността, като теглеше Хелън зад себе си.
Бяха се потопили по-дълбоко и бяха отплували по-надалече, отколкото си мислеше Хелън. Тя осъзна, че сега може и да беше способна да контролира океана, но все още не умееше да плува. Нямаше значение. С няколко мощни движения Орион отведе и двамата обратно до брега. Не каза и дума по пътя. Щом застанаха на пясъка, той пусна ръката й и се запъти право нагоре по брега, където бяха оставили дрехите си.
– Орион, съжалявам, ясно? – провикна се Хелън, като се тътреше след него. Той дори не забави крачка. Започна да подтичва, за да го настигне, но той тръгна по-бързо. – Може ли само да почакаш?
– Защо? – попита той и се завъртя кръгом. – Какво при теб и мен ще е различно след пет минути, или след пет години, като става въпрос? Бих могъл да те чакам цял живот и ти пак ще си влюбена в Лукас.
– Но аз обичам и теб – изпелтечи Хелън.
– Знам, че ме обичаш – каза той унило. – Но не както обичаш него. – Орион седна на пясъка. Хелън стоеше над него, нервно кършейки ръце.
– Може би не е същото, но това не значи, че в края на краищата... – Хелън млъкна, без да довърши.
Нямаше никакво „в края на краищата“ и тя го знаеше. Дори след като беше докоснала водата от река Лета и не можеше да си спомни собственото си име, пак помнеше Лукас. Никога нямаше да го превъзмогне. Писано й беше да е с Лукас.
Орион я дръпна долу до себе си и въздъхна:
– Родителите ми са като теб и Лукас, знаеш ли. Обичат се повече, отколкото обичат някой или нещо друго на света – повече, отколкото обичат мен. През целия си живот съм се чудил какво ли е чувството да си обичан така. Да бъдеш по-обичан. – Той погледна Хелън в очите напрегнато и наранено. – Знам, че ме обичаш, Хелън. Но не заслужавам ли да бъда нечий първи избор, просто за разнообразие?
Сълзи запариха в очите на Хелън. Изражението на Орион бе точно като онова, което видя върху лицето на Еней, когато майка му предпочете другата Елена вместо него. Цял живот, във всеки свой живот, Орион се беше оказвал на второ място след някой друг.
– Не се сещам за никой друг на света, който заслужава да бъде обичан – по-обичан – повече от теб – каза Хелън с пресекващ глас. – Мислех си, че ако съм с теб, това ще ме накара да го забравя. Но това е просто мил начин да кажа, че съм те използвала. – Тя наведе глава. – Толкова съжалявам.
Орион сложи ръка на рамото й и я придърпа плътно към себе си:
– Хей, аз съм онзи, който те целуна. Аз се поставих в това положение. И би трябвало да знам по-добре.
– Но аз искам да те обичам повече – каза тя бавно, страхувайки се да продължи. Придаде си твърдост и се дръпна назад да срещне погледа му. – Би могъл да ме накараш да те обичам повече, нали?
– Да – прошепна той. – До следващия път, когато видиш Лукас. Но ти вече знаеш това. Не си се влюбвала в него само веднъж. Влюбваш се в него всеки път, когато го погледнеш.
– Тогава ще стоя далече от него. Завинаги.
Той извърна поглед и прехапа долната си устна, обмисляйки въпроса:
– Но аз винаги ще знам – прошепна. – Винаги ще знам, че съм те принудил да ме обичаш, а това не е истинско. Мисля, че бих предпочел никога да не бъда обичан, отколкото да знам това.
Хелън кимна, втренчила поглед в ръцете си, без да ги вижда. Обви ръце около гърдите му и остави сълзите да дойдат... за Орион, за самата нея, за Лукас, но главно защото й беше толкова втръснало от всичко това. Имаше власт над най-величествените стихии на Земята, но въпреки това нямаше чувството, че има власт над най-важното от всичко – собственото си сърце.