– Кои са били те?
– Моргана и Атланта. Едната създаде Авалон, а другата – Атлантида. И двата им свята се разтвориха в мъглите или под вълните, когато създателките им бяха победени, но Потомците помнят онези земи и до днес. Особено Атлантида. Още загиват заради нея.
– Чакай. Искаш да кажеш, че Атлантида не съществува?
– Вече не. Всеки Създател на светове трябва да може да защити земите си срещу всеки нападател. И Моргана, и Атланта изгубили.
Хелън седна на влажния пясък, с глава в ръцете. Беше поела на плещите си много отговорности, защото нямаше друг избор, но това бе отвъд възможностите й.
– Не – каза тя, клатейки глава. – Не мога да направя това. Направила съм много, но това е прекалено.
– И какво е това? – попита Хадес. – Какво не можеш да направиш?
Хелън вдигна глава и погледна Хадес с празни, отчаяни очи.
– Не мога да се върна при останалите Потомци и да им кажа. че всички тези убийства, за да се доберат до Атлантида, са били напразни! – Гласът й придоби истерична нотка. – Какви бяха всички онези глупости от Оракула, че е останала само една Династия, и че тази „Една династия“ е ключът към Атлантида? Те се избиват помежду си вече от десетилетия, а ти искаш да се върна при тях и да им кажа, че всичко е било лъжа, че няма Атлантида? Не мога да го направя!
– Не е лъжа. Просто погрешно тълкувание на пророчеството – обясни Хадес спокойно. Тя се втренчи в него, парализирана от шока.
– Това не е достатъчно убедително – отвърна тя с изненадващо овладян глас. – Трябва да ми кажеш повече.
Той седна до нея на пясъка, достатъчно близо, та сенките да се разделят, за да може тя да види яркозеления цвят на очите му и една позната бенка, която висеше като тъмна сълза на извивката на една от съвършените му скули.
– Пророчеството беше изпълнено. Династиите наистина са едно, Хелън. – Хадес взе ръцете й между двете свои, обгръщайки ги в топлина. – Ти ще възродиш Атлантида, или Авалон, или Хелена – както предпочетеш да го назовеш – и щом твоят свят бъде създаден, ще решаваш кой може да влиза, кой трябва да остане или да си отиде, и как всеки жител ще възприема твоята земя. Наистина всичко зависи от теб.
– Това е твърде много за един човек – Хелън поклати глава, сякаш можеше да ограничи отговорността си, като я отхвърля достатъчно ожесточено. – Това е твърде много власт.
Хадес отметна назад качулката, която покриваше главата му, свали Шлема на мрака, и пропъди сенките, вкопчили се в него. На погледа на Хелън отвръщаше едно лице, което тя познаваше и обичаше нежно.
– Ще има много Потомци, които ще се съгласят с това изказване. Много същества, както смъртни, така и безсмъртни, няма да се спрат пред нищо, за да ти попречат да се възползваш от истинската си власт. – Яркозелените очи на Хадес бяха замъглени от тъга. – Ако построиш свят, множество сили ще се опитат да го срутят. Ти и твоите съюзници-Потомци ще трябва да се биете, за да го защитите, и много от вас може да умрат, точно както искат боговете.
– Тогава няма да построя свят.
Хадес взе ръката й:
– Богините на Съдбата ще се погрижат да нямаш избор.
– Не – Хелън клатеше упорито глава. – Отказвам да повярвам, че три стари вещици управляват живота ми. Няма да построя свят, ако цената е приятелите и семейството ми да са принудени да тръгнат на война. Ако никога не построя свой собствен свят, боговете няма да ни предизвикат и никой не трябва да се бие.
– Ти си смела и състрадателна, какъвто трябва да бъде един Създател на светове, и много се гордея с теб. Но към бреговете ти се приближава война, племеннице – каза Хадес печално. – Ти, подобно на съименницата ти преди теб, трябва да решиш как да я посрещнеш.
7
Пронизителният звън на мобилен телефон накара клепачите на Хелън неохотно да се разтворят. Навън още бе тъмно, а зората беше далече. Под нея Орион се събуди с разтърсване и посегна за джинсите си, преметнати на гърба на Хелън като шал. С пръсти, неумело суетящи се заради студа и сънливостта, той най-сетне успя да изрови телефона си от джоба и да отговори, преди да спре да звъни.
– ’ло? – изръмжа той с полусънен глас. – Здрасти, братле. Да, в безопасност е. Тук с мен е.
Хелън фокусира слуха си, за да може да подслушва.
– О, добре – каза Лукас по телефона с натежал глас. – Можете ли двамата да се върнете до къщата ми? Касандра се готви да направи пророчество. Питаше специално за теб, Орион. Не исках да прекъсвам нищо.