Хелън почувства как Орион настръхва и хвърли поглед към гърдите му, опитвайки се да разчете чувствата му. Той ги редуваше твърде бързо, за да може Хелън да открие някакъв смисъл в това, което виждаше, но от начина, по който той стискаше устни, й бе ясно, че събира смелост за битка.
В същия миг Хелън реши, че ако някой се опиташе да каже нещо против Орион, тя ще си тръгне. Цял живот се бяха отнасяли към него като към лоша поличба, а той никога не бе направил нищо, за да го заслужи. Думите роден в горчивина изплуваха в ума й, когато си спомни някои от характеристиките на Тиранина. След онова, което беше видяла в Нюфаундленд, Хелън знаеше колко добре пасва това описание, но то все още не превръщаше Орион в Тиранина.
Единствената грешка на Орион беше, че е роден от погрешните родители с погрешния талант. Очевидно обаче това беше достатъчно да накара всички да го отбягват. И на основата на какво? Едно подвеждащо пророчество, точно като онова за Атлантида? Нямаше начин Орион да е онова чудовище, Тиранинът, и Хелън възнамеряваше да каже това.
Още преди да влязат вътре, тя дочу натрапчивия, многогласен хор на Богините на Съдбата да говори чрез Касандра. Докато влизаше през кухненската врата, започна ужасяващ писък. Три гласа бяха преплетени в един и Мат, Хелън и Орион затичаха към мястото, откъдето се чуваше – библиотеката, където Кастор и Палас имаха общ кабинет. След половин секунда и тримата бяха на вратата.
– Немезида изпраща своя съсъд да ни ослепи! Настава мрак! – нададе протяжен вопъл хорът на Богините на Съдбата, с гласове, изпълнени със страх. – Трябва да бъде убит или всичко ще бъде унищожено!
Орион, Мат и Хелън нахълтаха през вратата и откриха семейство Делос събрано и втренчило погледи нагоре. Касандра висеше във въздуха, сияейки в ярко пурпурно, зелено и синьо – тройната аура на Богините на Съдбата. Тя се мяташе и виеше от болка, докато Богините си проправяха път през тялото й и я заставяха да бъде тяхна вестителка. Касандра, с лице, набръчкано от пределна старост, вдигна ръка с нокти като на хищна птица и посочи право към Орион.
– Убийте го! – изпищя една от Богините на Съдбата през устата й.
– Той ще разруши всичко! – изрече друг глас и лицето на Касандра забълбука и се превърна в лице на друга старица.
– Защо е още жив? Трябвало е да бъде убит като бебе! – възкликна третата Богиня раздразнено.
За миг Касандра успя да се пребори и да изтръгне тялото си от контрола на своите мъчителки.
– Не! – изрече тя с усилие. – Вървете си!
– Ти ни ПРИНАДЛЕЖИШ! – изпищяха трите Богини едновременно. – Няма да ни се опълчваш!
Касандра започна да дере с нокти тялото си, оставяйки дълги, кървави резки. Лицето й представляваше маска от страх, но пръстите й продължаваха да се впиват в кожата. Богините на Съдбата контролираха ръцете й, но останалата част от нея си даваше сметка за наказанието, което й причиняваха. Хелън неволно отстъпи назад, отвратена, и осъзна, че всички останали в стаята бяха направили същото. С изключение на Орион.
– Достатъчно! – нареди той и излезе напред, докато не застана под Касандра. – Оставете я на мира.
Богините на Съдбата запищяха и сред порив на странен вятър и припламване на пурпурно, зелено и синьо, зарязаха Касандра да падне от въздуха. Орион я улови, преди да се удари в земята, и я гушна в прегръдките си. Тя зарови лице в гърдите му и захълца.
– Всичко вече е наред. Шшшт – изрече той успокояващо. Отнесе я на кушетката и седна, държейки я в скута си. Огледа обвинително всички в стаята. – Всички просто си стоите там и оставяте онези вещици да й причиняват това? – очите му се спряха върху Кастор.
– Не е така – каза Джейсън, като клатеше глава. – Опитахме всичко.
– Всеки път щом опитвахме да спрем това, те просто я нараняваха повече – намеси се Лукас.
Орион хвърли поглед към Лукас и гневът му се смекчи. Кимна извинително, приемайки, че може би е отсъдил твърде прибързано.
– Тогава защо си тръгват, когато Орион им нареди? – попита Палас. Очите му се присвиха подозрително към Орион. – Защо Богините на Съдбата толкова се страхуват от теб?
– Може би защото аз не се страхувам от тях – възрази отбранително Орион.
Хелън се напрегна за битка и почувства как Лукас и Хектор застават нащрек заедно с нея – и тримата готови да бранят Орион.
– Богините на Съдбата се боят от Орион, защото не могат да виждат през него. Нещо, свързано със сестра им – красива жена с воал над очите. Тя закрива очите им, когато той се приближи – каза Касандра уморено, прекратявайки спора, преди да започне. Тя си пое дъх, хълцайки, изправи се до седнало положение в прегръдките на Орион и го погледна: – За тях ти си като бяла стена. Или глуха улица. – Изтри лицето си с ръка. – Не знам точно какво мислят. Успявам само да зърна по нещо тук-там. Но със сигурност знам, че всеки път, когато си част от уравнението, те не могат да видят отговора.