– И за мен ли си мислиш същото, Хелън? Че бих оставил дъщеря си да преживее всички тези изтезания, за да мога аз... какво? Да се почувствам по-добре за утрешния ден? – попита Кастор тихо, като пристъпи между Хелън и Палас. Хелън почувства как Лукас сложи ръка на кръста й и се отпусна.
– Не – призна тя, като сведе поглед. – Не мисля така за теб, Кастор.
– Здравето на Касандра винаги е било една от най-големите ми грижи. Но истинският проблем за нашия вид е Тиранинът. Винаги е бил – продължи Кастор, обръщайки се към групата. – Знам как се чувствате всички по отношение на Орион и мисля, че тези чувства ви пречат да видите истината.
– Не отново това! – изпухтя Хелън. – Орион не е проклетият Тиранин, ясно?
– Чакай, Хелън – Мат вдигна ръка. – Все още не разполагаме с всички факти. – Той се обърна към Кастор. – Какво каза Оракулът за Тиранина, преди да стигнем тук? Някой записа ли го дума по дума?
– Аз – каза Ариадна иззад бюрото на баща си. В цялата суматоха Хелън дори не я беше забелязала там как пише бясно. – Записах по-голямата част от него и на телефона си. Но не искам отново да чувам това. А вие?
Мат поклати глава. Протегна ръка да вземе листовете. Хелън четеше през рамото му заедно с него, докато Ариадна обясняваше:
– Тя повтори първия ред стотина пъти, затова добавих многоточието след него. Мисля, че Касандра се опитваше да ги отблъсне, докато можеше. – Ариадна сведе очи за миг, овладя се, а после посочи твърдо към записките. – Сложих знак за начало на нов абзац всеки път, когато я обсебеше нов глас. А там най-отдолу подчертах в синьо думите, които всички изричаха в един глас.
Тиранинът се надига...
Великият цикъл, забавил се от три хиляди и триста години, е почти завършен. Кръвта на Четирите династии се е смесила и цял Олимп се съдържа в едно. Времето е дошло. Децата трябва да съборят от власт родителите – или да бъдат погълнати от тях…
Героят.
Любовникът.
Щитът.
Тиранинът – те излязоха на сцената.
Воинът чака зад кулисите, ще се присъедини последен към битката.
Тиранинът ще се надигне с безпределна сила. Един избор ще реши съдбата на всички.
Немезида изпрати своя съсъд да ни ослепи! Тъмнина! Настъпва тъмнина! Той трябва да загине или всичко ще бъде унищожено!
В този момент Хелън и Мат спряха да четат и вдигнаха поглед един към друг, със сбърчени чела. Този последен ред вече го бяха чули и двамата – докато влизаха в библиотеката с Орион. На Хелън „съсъд на Немезида“ и „настъпва мрак“ й звучаха зловещо. Ако тук Богините на Съдбата говореха за Орион, описанието, направено му от тях, определено не работеше в негова полза.
– Тази Немезида зла богиня ли е, или нещо от този род? – Хелън попита полугласно Мат, вярвайки, че той е направил повече проучвания от нея, както обикновено.
– Не, не е зла. И е далеч по-стара от боговете – отвърна Мат. – Тя е дъщеря на Никс, като Богините на Съдбата.
– Значи Немезида вероятно е сестрата с воала, за която говореше Касандра? – попита Хелън с надежда, като се огледа наоколо.
– Възможно е – отвърна Кастор.
– И това е единственият път, когато и трите Богини на Съдбата са проговорили в един глас? Този последен ред? – настойчиво се обърна Мат към Ариадна.
– Да. Бяха много развълнувани – отвърна тя.
– Точно тогава влязохме в кухнята – каза Хелън, схванала накъде бие Мат. – Цялата тази част за Немезида и тъмнината може да е само защото вече не са можели да виждат, защото влезе Орион.
– Орион може да е блокирал пророчеството им – продължи Мат оптимистично.
– Следователно, разбира се, Богините на Съдбата ще го искат мъртъв. Опитват се да го убият още отпреди да се роди. Още отпреди това всъщност. – Хелън млъкна и поде отново, опитвайки се да обясни: – Богините на Съдбата са набелязали Орион още от Троя насам, защото се измъкнал жив, когато бил Еней. Избягал от съдбата. Единственият начин, по който Еней би могъл да направи това, е ако Немезида също го е закриляла.
Накъдето и да погледнеше, Хелън виждаше объркани и разтревожени лица. Разтри очи, знаейки, че обърква всичко и че вероятно повече проваля шансовете на Орион, отколкото да ги подпомага. Умолително хвърли поглед към Лукас.
– Лъжа ли? – попита го, позовавайки се на уменията му като Търсач на истината.
– Не – отвърна Лукас незабавно. – Тя не лъже.