– Мат? – попита Ариадна от отсрещния край на стаята. Погледна я, докато тя отмяташе зад рамото си дълъг кичур от кестенявата си коса, отчаяно опитвайки се да не си спомня колко гладки бяха и косата й, и закръгленото й рамо. – Бельото ми няма да те ослепи, знаеш.
– Трябва да ти задам няколко въпроса – каза той рязко, умишлено отклонявайки разговора от бельото й.
– Добре. – Ариадна прекоси стаята, отиде при него и седна на ръба на леглото си. Мат взе стола, който тя току-що бе освободила от натрупаното пране, и седна срещу нея.
– Разкажи ми за различните роли, които Богините на Съдбата споменаха тази вечер – помоли той.
Ариадна се усмихна, сякаш очакваше това.
– Нали знаеш, че гърците са били влюбени в театъра? – Мат кимна. – Е, Богините на Съдбата също. Винаги са били. Сякаш виждат света като сцена, а Потомците са просто техните актьори. В много пророчества се споменават определени роли, които трябва да бъдат запълнени, или че светът очаква да бъде запълнен, за да се завърши „Великият цикъл“, който сякаш е някаква фикс-идея на Богините на Съдбата. Между другото, „цикъл“ е също и друго име за поредица от свързани помежду си пиеси – като пиесите от Есхил, които разказват историята за появата на Фурните. Този цикъл се нарича “Оресията“.
– Да – каза Мат печално. – Чел съм го. Сега ми разкажи за конкретните роли, които Богините на Съдбата споменаха тази вечер. Винаги ли си знаела за тях?
– Да. Никой обаче не знае какво означават наистина тези роли. Или какви са намеренията на Богините на Съдбата за тях.
– Как е възможно?
– Защото са неясни. Помисли си. Ролите са: Героят, Щитът, Любовникът и Воинът – и, ама сериозно ли? Това може да означава всеки един от Потомците, родени... ами, откакто свят светува. Ние сме куп хора, които могат да са герой, воин, човек, който защитава с тялото си слабите – каза тя, леко раздразнена от мисълта колко предсказуем е нейният вид. – Единствената роля, обвързана с конкретни знаци, е Тиранинът, и всички Династии през космическите ери са били свръхбдителни за знаците, които го обкръжават, за да му попречат изобщо някога да се появи. Но ти вече знаеш това пророчество.
– Тиранинът е роден в горчивина. В него тече кръвта на множество Династии и трябва да е способен да превърне в руини всички градове на простосмъртните – каза Мат сериозно. Не му харесваше да се съгласява с Палас, но знаеше, че той е прав. Представяше си някой като Хитлер със сила на Потомък и способността да разрушава градове само като го пожелае.
Мат си спомни как веднъж Зак зададе на тайфата хипотетичен въпрос: ако имат машина на времето и могат да се върнат и да убият Хитлер, преди да е успял да причини зло на някого, дали биха го сторили? Дори ако той е още невинно дете, когато се върнат и го убият? Всички бяха отговорили: да.
– Мат – каза Ариадна, като посегна и покри ръката му със своята. – Добре ли си?
– А другите, като Щитът и... Воинът – продължи той. – Това определени роли ли са, роли, които трябва да се запълнят? От началото ли съществуват тези роли?
– Касандра от Троя ги споменала първа... така че, да. Всички тези роли съществуват от началото.
– И всяка роля трябва да бъде попълнена, преди този цикъл да бъде завършен и Богините на Съдбата да могат да продължат към нов цикъл?
– Никога преди не съм го чувала изложено по този начин – отвърна Ариадна предпазливо. Острият й ум бързо преобърна тази нова идея, докато тършуваше из дузина запаметени късчета дребни сведения, докато накрая тя кимна, приемайки я. – Но предполагам, че това е правдоподобно тълкуване.
– Значи всички сме в капан – промълви Мат отчаяно. – Трябва да изиграем ролите си или Богините на Съдбата просто ще започнат отначало и ще пробват отново със следващата група Потомци.
Ариадна се намръщи замислено:
– Може би затова имаме чувството, че всъщност никога не сме напускали Троя. Защото нещо, което е трябвало да се случи още тогава, не се е случило, и Богините на Съдбата все се опитват да го пресъздадат.
Мат се усмихна, строго напомняйки си да не се навежда и да я целува, независимо колко умна беше. Изчака за миг, докато се увери, че ще овладее гласа си, преди да проговори.
– Това си мисля и аз – каза. – Сякаш Потомците са заседнали в безкрайна поредица от прослушвания, докато Богините на Съдбата местят нови актьори в същите роли, търсейки подходящите, за да се получи пиесата им.
– Но те са Богините на Съдбата. Ако искат нещо да се случи, защо не могат просто да го накарат да се случи?
– Не знам – отвърна Мат. – Трябва да има някаква друга сила, която действа против тях. Може би сестра им, Немезида.