– Редно е да кажем на всички за това – каза Ариадна. – Дори ако смятат, че грешим.
– Съгласен съм.
Останаха да седят известно време, всеки – потънал в собствените си съкровени мисли. Слънцето започваше да се издига и Мат си каза, че е време да си върви, въпреки че можеше да седи така с нея с дни.
– Лека нощ, Ариадна – каза Мат и се изправи.
– Къде отиваш? – Блестящите й лешникови очи бяха широко отворени и тревожни.
– Вкъщи. Измъкнах се тайно, когато Хектор ми се обади – каза той, като гледаше навсякъде, но не и към нея. – Искам да се прибера, преди родителите ми да се събудят, за да не се разтревожат. Безредиците наистина им изкараха ума.
– Добре – каза тя тихо. – Ще се върнеш ли по-късно? Династиите трябва да се срещнат тук довечера.
– Не знам дали мога – отвърна той. По водата се задаваше кораб, приближавайки до него армията му. Мат можеше да го почувства като отрязан крайник – отстранен, но още болезнен. – Може би ще имам да се погрижа за нещо друго.
Ариадна кимна и погледна към пода. Неспособен да устои, Мат се наведе и я целуна по темето. Косата й имаше същото ухание, на мед и лято. Той си позволи да прокара ръка надолу по сведения й тил, чувствайки колко крехък е под мазолестата му длан – чуплив като стъбло на цвете.
– Ще опиташ ли? – прошепна тя, без да вдига очи.
– Да, ще опитам.
– Хей. Ядосан ли си ми? – Лукас чу да го пита Хелън. Обърна се и я видя да се носи плавно към него през покрива
на къщата. Поклати глава и тя седна до него на самия ръб на покрива над спалнята му.
– Нямах намерение да споря с теб пред семейството там. За това, че Орион е Щитът – продължи тя.
– Всичко е наред. Ти просто изтъкваше добър довод – каза той, знаейки, че тя може да долови истината в думите му. Новият талант на Хелън като Търсач на истината правеше нещата между двама им едновременно по-лесни и по-трудни. Той не можеше да я излъже никога повече, дори не и за да я предпази. Не че лъжите някога я бяха опазвали. Лукас се запита за миг дали някога изобщо я беше предпазвал. – Въпреки това все още мисля, че Орион е Щитът.
– Но аз нямам нужда от Щит. Никога не съм имала – каза тя, сякаш четеше мислите му. С всички тези нови неща, които бе способна да прави, Лукас не би пренебрегнал възможността за телепатични способности.
– Не. Предполагам, че не – съгласи се той. Нещо в това още го безпокоеше. Хелън винаги е била най-силната, така че от какво точно я „защитаваше“ Щитът?
– Може би Орион е Любовникът. Той е син на Афродита – предположи Хелън, обмисляйки и тази възможност.
Имаше логика. И макар да бе убийствено да си го мисли, Лукас беше почти сигурен, че сега Орион е истинският любим на Хелън. Но независимо колко разбъркани бяха всички знаци за различните роли, Лукас знаеше по-добре.
– Орион не е Любовникът.
– Откъде знаеш?
– Тази роля вече е заета.
Хелън го погледна, с красивите си различни очи, плувнали в разкаяние и – отчаяно се надяваше Лукас – не и съжаление.
– Знаеш ли... всички тези нови таланти, които имам... – Гласът й потрепна. – Единият от тях е контролирането на сърцата.
– Спомена го.
– Мога да прогоня любовта ти към мен – предложи тя със слаб глас.
– А после какво?
Челото на Хелън се сбърчи, сякаш беше объркана от въпроса му.
– Ами, после можеш да продължиш с живота си. Въпреки това ще трябва да стоим далече един от друг.
– Това го пробвахме вече, забрави ли? – каза Лукас с крива усмивка. – Не се получи.
Той не се съмняваше, че Хелън може да заличи любовта му към нея, но знаеше също и че само ще се влюби в нея отново следващия път, когато спре поглед върху нея. За него нямаше „продължаване нататък“. Независимо какво друго правеше в живота си, любовта му към Хелън щеше винаги да го определя. Той беше Любовникът.
– Моля те, Лукас. Искам да направя това по-лесно за теб – каза тя тихо, със сведена глава.
– Тогава спри да говориш глупости. – Той закачливо побутна рамото й със своето, докато тя заряза измъченото изражение и се усмихна. – Обсъждали сме това дузина пъти. Нищо няма да промени чувствата ми към теб.
Тя най-сетне срещна погледа му и кимна тъжно, приемайки онова, което можеше да долови в гласа му – истината.
– Значи, може би Орион е Героят? – попита тя, опитвайки се да смени темата с нещо по-плодотворно.
– Хектор – отвърна Лукас веднага, като поклати глава.
– Вярно. Това е лесно – каза Хелън, като завъртя леко очи. – Освен ако Хектор не е Воинът?
– Воинът се присъединява към битката последен, а Хектор никога в живота си не е закъснявал за битка. Бих се обзаложил на кажи-речи всичко, че Хектор е Героят, а Орион е Щитът.